Ан не отговори и Тайзър поклати глава примирително.
— Колко потайна сте вие, мис Ан! Предполагам, че ще заминете за Париж и ще почнете пак отначало, нали? Голямо изпитание ще бъде за вас. И аз съм напълно сигурен, че Марк не е бил щедър към вас — признайте!
— Не съм му предоставила случай да бъде щедър — отговори тя.
Тайзър се усмихна.
— Естествено! Не можете да очаквате услуги от такива хора. Но аз не съм от тях. Днес сутринта си казах: „Тайзър, ти трябва да възнаградиш тази млада леди. Иди и изтегли от банката петстотин лири“, което и направих. — Той потупа джоба на жилетката си и тя чу шумоленето на банкнотите. — Петстотин лири — повтори той. — Те много биха ви помогнали.
— Вие искате името на агента в Кардиф и това е цената, която плащате, нали? — попита тя сухо.
— Точно така. Вие сте умно момиче!
Тя сви устни. Той помисли, че я е поласкал.
— Значи вие сте Великия Непознат?
— Как? — каза Тайзър, без да разбира.
— Вие сте човекът, за когото говореше Марк. Човекът, който иска да го конкурира в ужасната търговия.
Лицето му почна да се свива.
— Марк ли каза това? — заекна той. — Ужасна търговия… захарин…
— Кокаин — каза Ан. — Марк знае, че има някой, който използва организацията му…
— Не съм аз — протестира той страхливо. — Моля ви, скъпа мис Ан, ако ви пита, кажете, че не съм аз. Аз само ви изпитвах, ха-ха. — Смехът му беше неестествен. — Да бъда лоялен към Марк е моят ключ към живота, скъпа мис Ан.
Тя си наля чаша чай. Помълча за момент и после:
— Кой уби брат ми?
Едновременно с въпроса си тя вдигна очи и Тайзър се дръпна назад. Няколко секунди той не проговори.
— Брадлей — каза той тъпо. — Марк ви каза…
— Кой го уби? Вие ли?
Той почти падна от стола си.
— Аз? — изписка той. — Добри Боже! Не бих дигнал ръка дори на най-големия си неприятел! Не знам кой го уби. Може би е било нещастна случка.
— Тогава защо казвате, че Брадлей го е убил? — продължи тя безпощадно. — Марк ли беше?
Той я гледаше като вкаменен.
— Марк ли беше? — повтори тя.
— Скъпа мис Брадлей, тоест мис Ан, защо задавате такива въпроси? Те са глупави, нали? Не мога да ви разбера, действително не мога. Не знам нищо за това.
В този момент една ужасна мисъл му мина през главата.
— Вие работите с мистър Брадлей, сигурен съм, мис Ан. Такъв прекрасен човек! Не знам дали има друг човек в света, от когото да се възхищавам повече.
Тя го прекъсна.
— Не работя за никого, даже и за вас не, мистър Тайзър — каза тя. — Трябва да върнете тези петстотин лири обратно в банката, или може би ще се помъчите да помогнете на една от бедните души, които вие и Марк сте съсипали.
Тя изпи остатъка от чая си, сложи чашата, стана и без да каже дума, го остави. Това беше хубав жест, но все пак, когато на долния етаж пожела да заплати една покупка, оказа се, че е забравила чантата си в ресторанта. Тя се страхуваше най-много от това, че Тайзър ще повтори предложението си, обаче с облекчение го видя да излиза от бюфета в момента, когато една от прислужниците се зададе насреща с чантата й.
Вече втори път я забравяше през последните няколко дни. Брадлей веднъж я беше върнал. Тя я сложи на ръката си и излезе на улицата. Тайзър я видя да върви бавно на изток и кимна на човека, който, без момичето да знае, я беше следил през целия ден.
Той беше твърде мрачен човек и дори кожената му яка и готовото палто не му придаваха, макар и отчасти почтен вид.
— Ето жената: не я изпускай от поглед — нареди той. — По улицата има половин дузина полицаи. Кажи на първия, когото срещнеш.
Човекът тръгна след Ан, а Тайзър, като почака, докато той се скри от поглед, извика такси и си отиде в къщи.
Ан не предполагаше, че я следят. Тя бавно се движеше напред, като се спираше по витрините. Една особено я очарова — с шапки и дрехи за тропическите страни. Както стоеше така, един добре облечен човек с вид на военен се блъсна в нея. Той веднага се извини, свали шапка и продължи пътя си. Ан скоро забрави този инцидент.
— Извинете, мис.
Гласът беше груб и авторитетен и тя инстинктивно позна, че е детектив.
— Виждали ли сте по-рано този човек? — Той посочи човека с кожената яка.
Ан учудено поклати глава.
— Не, никога не съм го виждала.
— Предлагали ли сте му нещо за продан?
— Нещо за продан? — попита тя. — Разбира се, не. Нямам нищо за продаване.
— Не сте ли му предлагали два пакета кокаин от чантата си?
— Разбира се, не! — каза Ан обидено. — Нямам нищо в моята…