— Не искам, не искам! — Тайзър почти изпищя. — Няма да ида вече там, Марк! Това е трик на Брадлей…
— Трик на Брадлей! — повтори Марк заплашително. — Мислиш ли, че не знам всичките му трикове досега? Ще дойдеш, дори и да стане нужда да те завлека дотам. От какво се страхуваш? Мислиш ли, че някой съдия ще вземе под внимание думите на този луд старец? Та ако те бяха достатъчни, ние вече щяхме да бъдем в затвора. Той ни е предал толкова, колкото е могъл. И Брадлей е твърде умен, за да ни даде под съд само въз основа на обвинението на Ли Жозеф. Не се плаши от нищо!
Той видя ново изражение в очите на Тайзър и се изкиска високо.
— Хубава мисъл имаш, Тайзър. Сигурно често ти идва в ума! Мислиш, че Брадлей ще приеме твоето свидетелстване? Ти си луд! Той би могъл да го има всеки момент, но ти твърде много си замесен в смъртта на Рони Перимен. Ти си съучастник…
— Аз се опитах да го спася, ти знаеш това, Марк! — хълцаше Тайзър. — Молих те да не стреляш, нали, Марк? Ти винаги си бил добър към мен, Марк, не би оставил да ме обесят за нещо, което ти си направил! Каква полза ще имаш от това? Опитах се да спася Рони. Казах ти…
— Нищо не си ми казвал — сопна се Марк грубо, — освен че би било добре да го премахнем от пътя ни. Той винаги те обиждаше и ти го мразеше. Аз не го мразех. Необходимо беше да напусне и това стана по начина, за който съжалявам. Но и ти си вътре. Ти беше човекът, който го хвана за ръката, когато го ударих.
Тайзър се беше свил върху стола си, дългите му бели ръце се свиваха и разпускаха, лицето му имаше нечовешко изражение. Той беше парализиран от страх. Тонът, с който Марк беше протестирал да не ги бесят в един и същи ден, го накара да изпадне в състояние на полулудост.
— Ще ти кажа нещо, Тайзър. Няма да можеш да избягаш от тази къща. Казах ти, че един човек ме проследи дотук, а друг полицай постоянно наблюдава къщата. Те не са глупави и знаят точно какво си вършил и от колко време си тук. Биха могли да те арестуват, когато пожелаят.
Той извади чифт ръкавици от джоба си, сложи си едната и я закопча с голяма грижливост.
— Утре сутринта в десет часа ще дойдеш при мен — каза той. — За отсъствието ти може да има само едно извинение и то е, ако си мъртъв и ако опитваш някои трикове срещу мен. Кълна се, че това извинение действително ще бъде приложено.
Той излезе, като остави този човек-развалина да прекара нощта в състояние на луди и невъзможни планове: как да се освободи от въжето, което се стягаше около врата му.
XXV
„Леди Стерс“ отново беше оживена. Старият Ли Жозеф се беше върнал. Мисис Шифен го беше виждала късно през нощта — трепереща прегърбена фигура, която се движеше от стая в стая, като си бъбреше и говореше с невидимите си деца. Тя се опита да го заговори, но не успя. Нейният съпруг беше направил дързък опит да се сприятели с върналия се собственик на къщата. Той беше срещнал стареца по стълбите, но опитът за лек и повърхностен разговор беше грубо отблъснат. Старецът премина бързо покрай него, като тихо се кискаше, което, както Ерни по-късно казваше, беше смразило кръвта му.
Седемен беше ненадеен и нежелан гост. Той идваше, когато най-малко го очакваха и обикаляше навсякъде, като не питаше никого. През последните дни живееше в околностите на канала, при една очарователна вдовица. Той можеше често да бъде намерен в пивницата „Патка и Гъска“, където биваше почитан по много причини. Но имаше и друго обстоятелство, което помагаше да се увеличи уважението към него: въпреки многото си години — той беше по-скоро осемдесет, отколкото седемдесет — притежаваше страшна физическа сила. Само един замах на рамото му беше изпратил Кош Мартин през вратата чак на улицата.
Той се държеше твърде загадъчно, намекваше за приятелството си с Ли, но отказваше категорично да разправя каквото и да било за него. Само той го беше виждал и успял да говори с него, според собствените му думи.
Фактът, че една вечер полицаят на пост около кръчмата заведе мистър Седемен до къщата му и въпреки обидите, които старецът хвърляше по представителя на закона, той не беше арестуван и въобще нищо не му беше направено, го издигна страшно много в очите на махленците му.
На сутринта, когато Марк Джил беше решил да посети „Леди Стерс“, Седемен сам се упъти към къщата с такава важност, че хората около канала ахнаха.
Мистър и мисис Шифен бяха вече почти привършили работата си по нареждането на къщата, когато пристигна Седемен, една твърде мастита фигура.
— Виж кой пристига! — каза Ерни възторжено.
— Добро утро, Седемен.
Седемен го погледна гордо.
— Към моето име принадлежи и думата „мистър“, добри човече — каза той весело и Ерни побърза да се извини.