Той погледна бавно към Тайзър.
— А дори и да знае да плува, той сигурно ще си удари главата в стъпалата на стълбата.
Лицето на Тайзър стана сиво и той се дръпна назад.
— Не ме гледай така, Марк! — изписка той. — Погледът ти ми смразява кръвта.
Марк пък като че ли забрави за неговото присъствие.
— Брадлей скоро ще бъде тук — срещнах един от моите хора, който ми каза, че Брадлей ще дойде.
— Е, добре — изскърца Тайзър. Очите му пак се отправиха към дупката.
— Би било ужасно, ако се случи инцидент с Брадлей, нали? — Той като че говореше на себе си, но Тайзър знаеше какво се крие в ума му и изписка от ужас.
— Не се бъркам в това, Марк, не се бъркам! Не можеш да си играеш с Брадлей. Ти си луд!
Очите на Марк Джил не се откъсваха от зеленикавата вода.
— Пред свидетели — каза той, — нямам нищо общо с това, а също и ти. От какво ще се плашиш? Красива дупка, нали Тайзър?
— Затвори я! — прошепна пребледнелият човек. — Разболявам се, като я гледам.
Марк Мак Джил бавно стана и като вдигна килимчето, което беше станало твърдо от прах и старост, постави го внимателно върху зеещия отвор.
— Нека го обмислим — каза той.
Той заобиколи бавно около капака, с очи в килима.
— Това е една от любимите ми мечти. Представи си, че стъпи върху килима…
— Добре ще бъде, Марк — каза Тайзър нервно. — Чудесна мисъл, но…
— Цял живот съм мислил и мечтал за момента, в който ще го видя мъртъв, ще го чуя да вика за помощ…
По стълбите се чуха стъпки. Тайзър позна кой идеше.
— Затвори го! Затвори го! — изписка той и затича към бурето, което служеше за маса. Преди да го достигне, Марк го блъсна настрана и в този момент влезе Брадлей.
Той беше все старият, усмихнат, доверчив и добре разположен Брадлей.
— Добро утро, Мак Джил! — Той се спря на няколко стъпки от килима. Тайзър, парализиран от ужас, не можеше нито да се движи, нито да говори: очите му бяха впити в смъртоносния килим и той не можеше да ги откъсне оттам.
— Ли Жозеф се е върнал: ти си дошъл да го видиш, нали? — каза Брадлей. — Бих искал да говоря с вас тримата.
— Защо не само с двамата? — каза Марк хладно. — Той сега не е тук. Изкусният стар дявол! Сигурно се крие пак някъде! Обзалагам се, ти знаеш къде се е крил през цялото си отсъствие. Ти си много умен, Брадлей. Няма да се учудя, ако те повишат за това.
Усмивката изчезна от очите на Брадлей.
— Не се опитвай да се шегуваш с мен — каза той и направи няколко крачки напред, все по-близо до килима.
До самия му ръб той се спря и викът застина в гърлото на Тайзър. Марк се засмя:
— Сега не си в съда, нали Брадлей?
Брадлей се усмихна и се обърна към вратата.
— Ще говоря с вас по мой собствен метод…
— Когато си заобиколен с двадесет полицаи, които те пазят ли? — изръмжа Марк.
Брадлей изведнъж се обърна и тръгна към него. Марк стоеше на такова място, че за да го достигне, Брадлей трябваше да стъпи на килима.
— Мислиш ли, че се нуждая от охрана срещу такъв плъх като теб? — каза той гневно.
— Стоиш на твърде почтено разстояние — изсъска Марк.
— Защото се страхувам от теб — каза детективът саркастично.
— Страхуваш се да не ти обезобразя лицето ли? — попита Мак Джил. — Твоята скъпа Ан ще иска да те види…
— Не намесвай името й тук — отсече Брадлей.
— Ще правя каквото желая!
Брадлей направи две крачки напред и Тайзър запуши устата си с ръка, за да спре вика. И тогава се случи чудото. Кракът на детектива попадна в центъра на килима, но нищо не се случи, килимът не потъна надолу. Дори Марк се издаде с удивения си поглед. Но викът на Тайзър привлече вниманието на Брадлей.
— Ей, какво става с теб? — попита той и после погледна Марк. — И ти не си много розов, Марк Джил. Каква е тази шега?
XXVI
Марк Мак Джил въздъхна тежко. Изражението на лицето му се промени. Но в първия момент той беше неспособен да говори и само мигаше срещу детектива, като че ли не можеше да разбере какво се е случило. Ето, там стоеше Брадлей, в средата на килима, държан от някаква мистериозна сила.
Изведнъж той намери гласа си.
— Ако има някаква шега, тя се е случила с мен — каза той и продължи с по-равен тон. — Ти ме помоли да дойда тук и да говоря с теб, Брадлей. Трябва ли да чакам, докато дойде Ли, или тази сутрин си му дал отпуск?
Лицето на Брадлей беше неподвижно.