— Сигурен ли си, че ще дойде? — попита той. — Няма ли известна вероятност да не иска да повтори неприятното си приключение.
Той ритна килима и погледна пода. И Марк видя каква беше причината — капакът беше затворен. Безшумно той беше се върнал в нормалното си положение, макар че нито Марк, нито Тайзър бяха пипали копчето.
— Намери ли следи от куршуми? — попита Брадлей. — Предполагам, че вече си разгледал наоколо?
Той извади от джоба си познатата кутийка и я отвори.
— Виж ги добре, Марк Джил.
— Те не ме интересуват — каза Марк хладно. — Къде е приятелят ти Ли Жозеф? Не мислиш, че се страхувам да го видя, нали? Или какво ще каже лудият стар дявол за мен? В света няма съд, който би ме осъдил въз основа на показанията на човек, който вижда духове. Внеси това в съда и те ще ти се смеят, Брадлей!
Вратата щракна и разчорлената мисис Шифен влезе вътре. Тя държеше една бележка и, изглежда, не знаеше кому да я даде.
— Едно момче донесе това. Каза, че идва от страна на мистър Жозеф…
Брадлей взе бележката и я прочете:
— „Няма да се върна днес до 11 часа през нощта“ — каза той. — Очевидно това беше часът, за който Ли говореше. Странен час.
— Не виждам защо да е странен — каза Марк и Брадлей се усмихна мрачно.
— Това е горе-долу часът, в който той беше убит, нали — и часът, в който беше убит и Рони Перимен?
Марк се обърна към него.
— Убит! Ти си луд! Аз видях Ли Жозеф!
— Не вярвам да си виждал и Перимен, а? — попита детективът. — Той не е жив. Ще ви видя, значи, в единадесет тази нощ.
Той изведнъж се обърна и тръгна към вратата.
— Ти все още изглеждаш уплашен, Тайзър — каза Брадлей весело. — За какво? Може би ще ми кажеш тази вечер?
Тайзър стоеше неподвижен, сякаш замръзнал от ужаса, който беше преживял.
Пътната врата се затвори и Марк направи знак на жената да напусне стаята. Когато тя излезе, Марк се обърна към Тайзър, който се беше втренчил в капака.
— Видя ли, Марк? — гласът му беше писклив. — Той стъпи в средата на килима и не падна.
Марк се обърна грубо към него.
— Не падна, защото капакът беше затворен, глупак! Кой го затвори?
И после, като че ли в отговор на въпроса му, някъде извън стаята, от неизвестна посока дойде слаб звук от цигулка, която свиреше „Chanson d’Adieu“.
XXVII
Марк Мак Джил държеше парите си в четири банки и от три от тях изтегли всичките си влогове. Четвъртата, където имаше най-малко, той не пипна, като знаеше, че полицията вероятно наблюдава банките и има хора, които ще докладват в Скотланд Ярд.
Тази нощ на пет различни места около Лондон щяха да го чакат мощни коли. Той ги беше наел от пет различни такси-бюра и на всеки беше определил среща. Чрез агенти в Манчестър и Лидс той се беше сдобил с два нови паспорта на различни имена и снимките и на двата бяха различни. Марк беше любител фотограф и те бяха правени в неговата собствена стая.
Оставаше още да се реши относно удобния момент, за да избяга и това решение беше вече взето. Веднага след срещата тази нощ той щеше да премине в Съсекс. В Бърнхем имаше грамадна моторна лодка, запасена с всичко необходимо за двудневен път по море. Той бе избрал Остенде. Моторната лодка беше регистрирана в Белгия и той можеше да се вмъкне в шумния живот на курорта, без да обърне внимание върху себе си. Марк знаеше цената на трицветния флаг, който се криеше в лодката му.
Той не направи опит да се види с Ан. Слугата му беше казал, че е излязла рано сутринта. Той мислеше по-малко за нея, отколкото за Тайзър, тя безсъмнено беше по-безопасна, макар че Тайзър знаеше, че всеки опит да го предаде щеше да свърши фатално за него.
Брадлей не се опитваше да крие, че детективи наблюдават къщата. Марк ги видя да обикалят по улицата и когато излезе по Риджън Стрийт на покупки, двама от тях тръгнаха по петите му. Той реши все пак да им даде тема за разговор — влезе в един магазин за мебели и направи поръчки за декорирането на столовата си, поръча ново канапе и кресла, посети една агенция и ангажира места за Южния експрес за идущия понеделник. Той не само направи това, но плати с чек и прекара половин час, за да нареди да прекарат колата му през Ламанша във Франция.
Той може би нямаше да измами Брадлей, но щеше безсъмнено да го озадачи.
През времето, докато го нямаше, Ан получи бележка от детектива. Тя започваше без обръщение:
„Искам да те помоля да направиш една жертва за мен. Би ли дошла довечера в 11 часа през нощта в «Леди Стерс»? Кажи да или не на човека, който ти донесе писмото, и аз ще разбера. Много искам да дойдеш. Ако кажеш да, ще пратя някой да те заведе там с частна кола. Може би ти никога няма да ми простиш за това, но обстоятелствата го налагат. Ще ти кажа само това, че си служа с теб не точно за примамка, но главно за психологическия ефект, който може да има присъствието ти върху човек, който също ще бъде там“.