Тя прочете писмото, сгъна го и го постави в чантата си, после излезе сама при чакащия полицай.
— Кажете на мистър Брадлей, че отговорът е „да“ — каза тя.
Заповедта за Тайзър беше в съвсем друга форма. Сержант Симъндс го посети и съвсем не искаше да знае, когато слугата каза, че господарят му го няма.
— Ще почакам, докато дойде — каза той и се настани удобно в едно от креслата в столовата на Тайзър.
След четвърт час се появи нервният човек.
— Тази нощ искам да дойдеш в „Леди Стерс“, Тайзър — каза Симъндс. — И като казвам „искам“, това значи Брадлей иска.
— Не се чувствам добре за излизане тази нощ — каза Тайзър.
— Тогава ще ти пратя амбулаторна кола — отговори несимпатичният Симъндс, — което значи, че ще дойдеш под арест.
Страхът на Тайзър беше за съжаление.
— Но, скъпи мистър Симъндс, какво имате против мен? Няма да се присъедините към неприятелите ми и няма да повярвате нещата, които се говорят за мен, нали? Послушайте, моля ви, скъпи мистър Симъндс.
Сержантът го спря с жест и каза нещо, което дотогава не беше казвал.
— Тайзър, има един шанс за теб. Не е много и ние не можем да ти обещаем нищо, но защо не ни разкажеш всичко доброволно?
Единственият резултат от това предложение беше, че засили страха на Тайзър.
— Да разкажа? Искате да кажете да дам сведения на полицията? За какво? Не знам нищо! Аз бих бил най-незначителният свидетел, който полицията би имала, по какъвто и да е въпрос.
Симъндс поклати глава.
— Имаш един изход — каза той — и ако бях на твое място, бих се възползвал — можеш да се отървеш с доживотен, макар че съм почти сигурен, че ще те обесят.
Само при намека за присъда Тайзър се сви.
— Аз не знам нищо, нищо, нищо! — каза той бързо. — Вие грешите и скъпият мистър Брадлей също греши, ако мисли, че мога да му кажа нещо за бедния Рони.
— Аз не споменах нищо за бедния Рони, но това исках да кажа — каза Симъндс, като ставаше. — Добре, ще дойда да те взема в 10.30 тази нощ. Ако не си тук, ще знам къде си, защото имам няколко души, които те следят.
Валеше силен дъжд, когато Ан и ескортът й излязоха на Кавендиш Скуеър. Един затворен автомобил, не от типа коли, употребявани от полицията, я чакаше и тя подозираше, че колата е била наета от Брадлей специално за нейно удобство.
— Кои ще бъдат там? — попита тя, когато колата се упъти в южна посока.
— Тайзър и Мак Джил. Те отидоха заедно преди десет минути.
Стори й се, че познава човека, когато го видя в светлината на уличните лампи. Сега, в тъмнината, позна гласа му.
— Вие сте мистър Симъндс — човекът, който ме арестува, нали?
— Да, мис — каза Симъндс весело.
— Тогава можете да ми кажете нещо. За Рони ли — искам да кажа, за това ли отивам и аз в „Леди Стерс“?
Най-големият недостатък на Симъндс обаче, беше мълчанието.
— Мистър Брадлей ще ви каже всичко, мис.
Пътешествието не беше много приятно за Марк Мак Джил. А за треперещия му събеседник беше вечна мизерия. В минута на откровение Тайзър му беше казал за предложението, което му беше направила полицията.
— Естествено, аз го отблъснах, скъпи Марк. Каквито и да са приходите ми, аз съм лоялен. Само при мисълта да те предам се поболях.
— Щеше да се почувствуваш по-болен, ако го беше направил — каза Марк късо. — Никога не съм мислил, че ще го направиш — ти твърде много цениш главата си, приятелю. Не ти казаха, че ще те измъкнат, ако издадеш всичко, нали? И че Короната ще снеме обвинението? Така и мислех. Ако бяха подписали такова едно предложение, знам какво щеше да стане.
— Но предположи, че Ли Жозеф ще каже…
— Ли Жозеф! Какво може да каже той — за духове, вампири и малки деца ли? Такава ли стока трябва да поднесе на съдията? Не бъди глупак. Слушай, Тайзър: единственото нещо, което трябва да очакваш, е, че Ли Жозеф ще говори. Ще говори за Рони и за себе си. А всичко, което ти трябва да правиш, е да стоиш мирно и да си внушаваш, че това, което той казва, е лъжа. Втълпи тази мисъл в главата си. Това е играта на Брадлей и ако не сполучи, аз така ще сгорещя мястото му в полицията, че той ще се радва да го напусне. Имам вече история за вестниците, утре сутринта ще говоря с един журналист и ще му кажа да напечата историята за Брадлей и за изпълнението на служебните му задължения. Ако не пропадне напълно…
Той не продължи. При Бърнхем го чакаше една моторна лодка и бюлетинът за времето по Северното море беше отличен: „Море тихо, мъгла, слаба видимост“.