Озадачаваше го планът на Брадлей. Едно просто обвинение от страна на Ли Жозеф не можеше да го изплаши — три четвърти от силата на изненадата беше преминала в нощта, когато Ли влезе в столовата на къщата му. Думите му, гневни или не, нямаха никакво значение нито за него, нито за Тайзър. Той възобнови в паметта си всичко относно връзките с Ли Жозеф, като се мъчеше да си спомни за някакъв коз, който е оставил в ръцете на стареца и който той сега би могъл да използва срещу него; такъв обаче нямаше. Какъв глупак беше, че не използва номера с капана върху Рони. Не трябваше да си служи с трика с прозореца…
Сега, когато мислеше по-подробно за това, той си спомни, че за прозореца в стаята на Ли Жозеф беше предложил Тайзър. Всичко, каквото този подлец пипнеше, отиваше на провал.
Те пристигнаха в „Леди Стерс“ и намериха вратата затворена. Марк почука и след няколко минути се чуха тежките стъпки на Ерни, който слизаше по стълбата да им отвори.
— Радвам се, че дойдохте — каза той пискливо. — Тук е пълно с плъхове.
— Старецът тук ли е? — попита Марк.
— Не, не е дошъл още, господарю. Да ви кажа право, мистър Мак Джил, съжалявам, че приех доброволно да оставам тук през нощта. Тук има духове. Звукове се чуват, скърцания. Ако престоя още няколко нощи тук, сигурно ще полудея.
— Идвал ли е някой тази вечер? — попита Марк.
— Онова „боби“.
— Брадлей?
Ерни кимна.
— Да, той стоя тук с часове. Питах го дали иска нещо и той отговори с „не“ и трябваше да му повярвам. Влиза и излиза от тази къща, като че ли е негова.
Стаята на Ли Жозеф изглеждаше пълна със сенки нощно време; единствената лампа, която висеше от тавана, хвърляше слаба жълта светлина.
— Виждали ли сте това, господарю?
Ерни показа на една дъсчица на стената, където личаха шест зелени светлини.
— Странна идея, нали? За какво е това?
Марк беше учудващо приятелски настроен и обясни:
— Под всяко трето стъпало на стълбата откъм улицата има копче, което е свързано с тези светлини. Служи за предупреждение, когато някой се качва по стълбите.
— Добри Боже! Радвам се, че ми казахте. Доста се изплаших тази вечер, когато жена ми дойде.
Някой почука на входната врата и Марк слезе да отвори. Ан беше сама. Придружителят й я беше оставил с уверението, че е под наблюдение.
— Влез, Ан. — Държанието на Марк беше само по себе си гениално. — Какво, по дяволите, правиш тук сега? Идея на Брадлей, а? Сама ли дойде?
Тя не отговори, но тръгна пред него по стълбите. Идването й по неизвестни причини развесели Тайзър.
— Скъпа мис Ан, колко се радвам, че ви виждам!
Той взе ръцете й в своите влажни лапи.
— И така, те ви доведоха тук, нали. Колко недостойно…
— По-добре мълчи, Тайзър — отсече Марк и се обърна към момичето: — За какво е всичко това? — попита пак той.
— Не знам.
— Брадлей ли прати да те доведат?
Тя кимна.
Ерни беше заинтригуван. Тя си спомни, че го беше виждала в съда.
— Мистър Жозеф тук ли е?
Той поклати глава.
— Не, мис. Всички мислеха, че ще дойде днес следобед — беше се събрала тълпа да го види — той беше много популярен в околността.
— Мистър Брадлей ще дойде ли тази вечер? — попита тя.
— Мисля, че няма, мис — каза Ерни. — Той ми каза да телефонирам в полицията, ако стане нещо. Аз си записах някъде номера му. — Той извади едно листче от джоба си и го подаде, но Ан не се интересуваше от номера на Брадлей. Тя го знаеше.
— Сигурен ли си, че Ли Жозеф не беше тук вчера сутринта? — попита Марк.
— Не, господарю, доколкото знам, не беше — отговори човекът.
— Мисля, че чух цигулката му.
Ан едва сега разбра, че Марк е посещавал скоро къщата. Ерни се захили.
— Чувал съм това много често — но не обръщам внимание. Господи! Какви ли неща не се чуват в тази къща! Не бих спал тук сам…
Марк го накара да млъкне с поглед.
— Сигурен ли си, скъпи мистър Шифен? — попита Тайзър нервно. — Абсолютно сигурен ли си, че няма другаде никъде стая, където старият джентълмен би могъл да бъде. Помисли малко, скъпи приятелю.
— Има половин дузина стаи, но всички са заключени. Полицаите ги отвориха, когато старецът изчезна, но вътре нямаше нищо, само непотребни неща. — Той потърка студените си ръце. — Аз не съм ви нужен вече, ще отида да запаля огън в кухнята.
Той погледна от единия към другия, но никой не го окуражи да остане. След излизането му настъпи мълчание, което Марк наруши.
— Не знам защо дойде и ти, Ан.
— Защо да не дойда? — каза тя и Марк сви огромните си рамене.
— Какво ти каза Брадлей последния път, когато го срещна?
Тя не отговори.
— А ти често го срещаше напоследък, нали? Той твърде много се интересува от теб. Това е много забавно.