Но той все още не успяваше да я раздразни и пак зададе обичайния си въпрос.
— Каза ми това, което ми беше казал и по-рано — отговори Ан.
Тя се чувствуваше неудобно под острия поглед на сивите му очи.
— Ти си твърде весела в последно време. Вчера сутринта дори те чух да пееш. Чудя се дали приятелството ти с Брадлей има връзка с това.
Тя се усмихна.
— И аз сама се чудя.
Последва нова неловка пауза, през време, на която Тайзър, нервен и треперещ, като че ли искаше да каже нещо.
— Предполагам, че ще заминеш за Париж, когато всичко това свърши — каза Марк. — Струва ми се, че въобще направих грешка, като те задържах при мен на работа. Мислех, че една жена-шофьор по-лесно ще избегне вниманието на полицията, отколкото един мъж. Но не стана така, нали? Ти особено силно привлече вниманието на някои.
Ан мълчеше.
— Онзи приятел е луд по теб, а? Наблюдавах го онази нощ, когато дойде в апартамента ти. Не си вдигна очите от теб.
Тайзър отиде към прозореца и сега се чу настоятелният му глас:
— Марк! Ела тук. Какви са тези лодки?
— Лодки? — Марк отиде до прозореца и като го изтри с ръкав, погледна. — Изглеждат полицейски, отиват към езерото. Речната полиция винаги държи лодки тук наоколо.
— Обръщат се — пошепна Тайзър. — Марк, те контролират излаза към реката.
Той впи ръка в рамото на Марк.
— Скъпи приятелю, има ли нужда да оставам?… Нали не съм ти необходим? Ще ме извините ли, мис Перимен?
— Ще останеш! — отсече Марк.
В този момент влезе Ерни; той му направи знак.
— Има ли нещо за пиене в тази къща?
Ерни имаше бутилка уиски в кухнята. Тя не била негова, каза той, но все пак не обясни чия собственост е. Мак Джил хвана събеседника си за ръката.
— Нуждаеш се от пиене, Тайзър. Можем ли да те оставим за момент, Ан?
Ан кимна. Те едва бяха напуснали стаята и тя съжали за съгласието си. Дори присъствието на Марк беше за предпочитане пред самотата. Отдолу някъде се чуваха скърцания и свистене: вятърът се усилваше и свиреше жално около къщата. И после изведнъж се случи това, което беше станало и по-рано — лампата изгасна. Тя чу тракането на капака, видя светлина, след което се показаха главата и раменете на Ли Жозеф.
Ан се дръпна към стената, когато старецът влезе в стаята. Този път лицето му се виждаше в сянката на фенера, който носеше. Тя го видя как затваря капака и изчезна в нишата си.
Лампата отново се запали и почти едновременно влезе Марк.
— Няма тирбушон… — почна той и после видя лицето й.
— Какво има? — попита той бързо.
Гърлото на Ан беше пресъхнало.
— Той дойде — каза тя задъхано. — Ли Жозеф!
Тя посочи капака.
— Оттам ли?
— Да, той отиде в стаичката.
Марк тръгна в посоката, където беше отишъл Ли Жозеф.
— Сигурна ли сте, скъпа леди? — попита Тайзър треперещ. — Да не ви се е сторило? Защо да дойде отдолу?
— Тук има врата — каза Марк, — точно зад леглото. Досега не бях я забелязал. Чудя се какво…
В този момент се чу звук от цигулка. Музиката звучеше все по-близо и изведнъж се появи Ли Жозеф. Той отиде при прозореца и седна на старото си място.
— Господи! — Зъбите на Тайзър тракаха. — Това е човек, нали Марк? — Той обви с две ръце ръката на Марк. — Нали той е напълно жив човек, Марк?
Марк го отблъсна.
— Тихо — каза той. — Страхуваш ли се, Ан?
Той видя изражението на лицето й и разбра, че въпросът е излишен.
Музиката спря.
— Ли, говори! — каза той меко. — Добре ли се чувствуваш, Ли?
Стараят евреин остави настрана лъка и цигулката и провлече краката си по-близо, като се вгледа в него с късогледите си очи.
— Все старият Марк! — се изкиска той дрезгаво. — Дали съм добре, а? Добрият Марк… винаги се грижи за бедния, стар Ли! — той понижи глас, като се обръщаше към невидимите си приятели. — А сега, Хайнрих, Ханс и Питър, трябва да идете да спите, хайде! По това време децата не стоят будни… така… така. Лека нощ! — Той целуна главите на въображаемите си деца.
— Луд старец — каза Марк тихо. — Мис Перимен е тук, Ли, сестрата на Рони.
Ли кимна.
— Виждам я добре. Тя не се страхува от мен, нали?
— И аз съм тук, Ли — каза Тайзър пискливо. — Ти ме познаваш — милия, стар Тайзър.
Но старецът не се обърна към него. Той отиде към шкафа в стената, отключи го, извади отвътре една бутилка и чаша и ги постави внимателно върху изправеното буре, което служеше за маса.
— Защо пожела да дойдем в единадесет? — попита Марк. — Брадлей тук ли е? За кого е това вино?
— За него — каза Ли и кимна няколко пъти.
— Него? За кого, Ли Жозеф? — попита Ан, като едва владееше гласа си.