Той разпери отчаяно ръце.
— Мога ли да говоря с вас, когато сте по-спокойна.
Сега вече тя избухна.
— Не искам никога вече да ви виждам! Мразя ви, а също и всички хора като вас! Вие всичките сте толкова безчестни! Вие всички сте лъжци, всички до един. Прикривате подлостта си с фалшиво внимание, а грешките си с престараване. Зловеща търговия е вашият занаят. Вие живеете от човешката мизерия и градите репутацията си на сърцата, които разкъсвате и живота, който съсипвате — това е всичко, което имам да ви кажа.
Той отвори уста да каже нещо, но размисли, взе си шапката и напусна стаята.
По-късно тя се разкая за избухливостта си, а още по-късно се ненавиждаше за това разкаяние. Рони беше убит от този човек.
Тя не беше единствената, която вярваше това. Хората от Ливадите, а също и господата от Сток Гардънс имаха свои собствени възгледи, подкрепени от това, което бяха видели. Те не знаеха, че Рони имаше навик да посещава „Леди Стерс“, а също така знаеха, че през онази нощ полицията бе обградила къщата и от автомобилите на „Летящата бригада“ слязоха група детективи, на които Брадлей бе казал: „Аз ще узная истината от това момче, па макар и главата му да счупя“.
Това беше чуто от Хари. Затворникът, който се намираше наоколо, когато пристигна полицейската кола.
— Така е станало — казваше Хари, наричан Затворника, защото два пъти бе лежал зад решетките за употреба на оръжие срещу полицаи. — Те са го хванали и мъчили, и когато са видели, че е свършено с него, хвърлили са го в калта — аз познавам полицията. Не ме ли осакатиха те последния път, когато ме опандизиха?
Никой не предполагаше, че старият Ли можеше да бъде убиецът. Дори и полицията. Те просто казваха, че е изчезнал. Оказа се, че в нощта на изчезването му един голям холандски параход се е спуснал надолу по реката и смятаха, че той е заминал с него.
Къщата на Ли Жозеф беше затворена и ключовете депозирани. Той имаше сметка в една банка в Улуич и поради това, че сам не разбираше от сметки и формалности, бе възложил на банката си да му плаща всички такси и данъци, така че къщата си остана затворена и вероятното му местопребиваване остана необезпокоявано.
Брадлей беше казал: „Аз ще узная истината от това момче, па макар и главата му да счупя!“. Затворникът разправи това на много хора — на Марк Мак Джил, мрачен и мълчалив, на Тайзър от Дома на почивката, на Ан Перимен, която със сухи очи и сърце, пълно с омраза, си представяше смъртта на брат си.
Един час след излизането на Брадлей при нея дойде Марк Мак Джил. Той беше твърде откровен. Не знаеше какво й беше казал Брадлей, нито какви тайни бе узнала тя. Знаеше само, че тя е твърде красива и би могла да бъде от голяма полза за организацията.
— Не скривам нищо от вас, мис Перимен. Рони, аз и Тайзър сме контрабандисти. Аз упражнявам този занаят от години и Рони беше моята дясна ръка. Вие виждате, на Тайзър мога да разчитам само до известна степен — той пие. Има подла душа. Аз не претендирам, че съм светец, но вие знаете какъв е законът — страшно е за този, който не зачита чуждата собственост. Някой грубиян може да пребие жена си и да се отърве с три месеца, но посегне ли да вземе няколко шилинга от нечие чекмедже или да ограби някого с пет-шестстотин фунта, ще бъде щастлив, ако се отърве с шест.
Всичко това не изглеждаше толкова престъпно за Ан, имаше романтизъм в него. Той я наблюдаваше, докато говореше и видя как в нея се оформя решението.
Имаше много неща, за които плащаха високи мита — за захарин например се плащаше три шилинга и девет пенса на унция. Той и Рони са получавали около десет хиляди унции на седмица. Почти хиляда лири печалба според цените, по които те продаваха. А имаше и друг вид стока, но за нея той се изразяваше неясно. Рони й беше споменавал за всичко това по-рано.
От тази работа никой не страдаше, освен правителството. Хората до известна степен бяха облагодетелствувани: купуваха по-евтино.
— Естествено няма да използувам смъртта на бедния Рони, за да ви убедя. Ако сте си променили намеренията…
Тя поклати енергично глава. В очите й имаше блясък, значението, на който той схващаше, защото тя му бе казала как Брадлей се е опитал да я убеди да се върне в Париж.
— Не съм променила намерението си — каза тя.
— Брадлей ще ви каже други неща, че ние вършим контрабанда с опиум и всякакви други измислици. Без съмнение той иска да ни очерни — и Рони — колкото се може повече. Опиум! Аз по-скоро бих отрязал дясната си ръка!