Кривината на Земята на тази илюстрация беше по-голяма, отколкото на обичайните фотографии, получени от земните космически полети в седемдесетте години, обикалящи планетата по орбити от 100–150 км височина. Това ме наведе на мисълта, че този Флюгелрад е влязъл в доста висока орбита около Земята. През 1950 г., или 5–6 години след този епохален за всички земни хеликоптери полет, тази уникална и строго секретна фотография сигурно е била показана от някое немско тайно общество на доверен художник-илюстратор и техен член. После са го помолили да нарисува по памет илюстрацията за Шпигел. Защото такива секретни фотографии по правило никога не се изнасят навън от зданието на „братството“.
Може по всяка вероятност никой да не е казал на художника, че фотографията е била направена в орбита в Космоса. Може също така той да не е разбирал нищо от физика и да не е могъл самостоятелно да разгадае тази тайна. Но като отличен илюстратор, за да работи за Шпигел, в рисунката си той вярно и точно е отразил онова, което е видял на оригиналната снимка, по време на събранието на своето тайно общество.
По този начин може би е било реализирано още едно умишлено или инженирано изтичане на информация до масовите медии, за още един от многобройните тайни проекти на Илюминатите по света.
6.6. Извънбордният блиц: чисто антигравитационни космически чинии с извънбордни двигатели.
След хибридните полуракети-получинии и полухеликоптери-получинии, сега идва реда да разгледаме и „чистите“ антигравитационни чинии, в които не се използват допълнителни ракетни или аеродинамични ефекти за създаването на подемната сила. Те се вдигат във въздуха, поддържани изцяло на силата генерирана от техните антигравитационни двигатели. От физична гледна точка тези летящи дискове не са нищо повече от летящи жироскопиращи ракетни пумпали.
Един от немските вестници публикува през 50-те години статия за немските летящи чинии, разработени по време на Втората световна война. За разлика от останалите публикации с почти еднаквите дежурни рисунки на турбореактивния Шриверов Флюгелрад, в статията имаше рисунка на чиния, която не бях виждал никъде дотогава. Най-забележими бяха четирите странно изглеждащи периферни издатъка в хоризонталната равнина, подобни на обтекаеми луковици, които приличаха на гондоли на двигатели. Както и в почти всички други немски статии по въпроса, също и в тази и дума не ставаше за най-важната и ключова особеност на описаната антигравитационна чиния — за жироскопирането на корпуса, или на част от него, около вертикалната ос (Нойе цайталтер, 65).
VT22: Четиримоторен извънборден блиц.
Двигателите бяха монтирани обаче на такова място, че бързо ме наведоха на тази идея. Те бяха прикрепени „по екватора“ на най-външната пръстеновидна част на корпуса, която обхващаше като равномерен пръстен периферията на цялата чиния. Твърде вероятно беше този пръстен, заедно с двигателите, да се върти около чинията, около нейната централна вертикална ос на симетрия. Още повече, че и разположението на неротиращата кабина в центъра на апарата също беше в съответствие с вече установената немска традиция тя да се поставя там, ако се налагаше корпусът да жироскопира около нея.
Моето първоначално предположение се потвърди отново, след като внимателно разгледах и формата на гондолите на двигателите. Те бяха много остри в единия край и тъпи в другия. Такива гондоли са типични за ракетни извънбордни двигатели, тъй като те изискват само един отвор отзад — за топлото за изгорелите газове. Отпред нямат отвор и са заострени, за да се намалява ротационното аеродинамично съпротивление. От това, че гондолите и на четирите двигателя бяха заострени от една и съща страна следваше, че те се въртяха около чинията в една и съща посока.
Понеже турбореактивният двигател би изискал два отвора на гондолата си — един за всмукване на въздуха отпред, и един за изхвърляне на отработените газове отзад, веднага става ясно, че това са ракетни, а не реактивни двигатели. Предполагам, че е възможно обаче преди построяването на ракетния вариант на тази космична чиния, тя да е построена и изпробвана първо като турбореактивна концепция за полет само в атмосферата. Малко е вероятно немците да прескочат целия клас на реактивни извънбордни чинии, и да построят направо ракетните им варианти. Само една пилотска грешка, довела до излитането на реактивния модел в суборбитален полет би подсказала на немците, че ако монтират на него по-мощните ракетни двигатели, той свободно би могъл да излети и в орбита около Земята. Ракетните двигатели могат да се монтират в същите гондоли, както и турбореактивните двигатели, а резервоарите за горивото трябва да се разделят на две части, за да има място и за горивото, и за окислителя (виж глава 4.3.).