В следващия том ще говорим за истинската програма за усвояване на Луната и за строежа там на големи бази, който СС започва със задкулисното финансиране от международните банкерски картели, получавано дискретно в нацистка Германия през частните банкови сметки на членовете на висшия ешелон на тайните немски общества. Тази програма се базира изцяло на електрогравитационните чинии от серията Haunebu-1 и 2. Тяхното стартово тегло е между 100 и 150 тона. Понеже те летят, използвайки безплатната гравитационна енергия на Земята, те не носят на борда си и един грам гориво. Затова предполагам, че са в състояние да пренасят по 10–15 тона товар до Луната в бойния си вариант, и по 40–50 тона в транспортния. При него тежката 10 тона танкова кула, останалото въоръжение и бронировка от стоманени плочи е била свалена, а кабините отгоре и отдолу на диска вероятно разширени, за да побират повече товари.
6.9. „Една малка лъжа за НАСА — една голяма лъжа за цялото човечество“:американски учени-дисиденти разкриват истинските физико-климатични условия на Луната.
Почти 99% от това, което НАСА съобщава досега на човечеството за Луната е пълна лъжа и измислица. До навлизането на компютърната цифрова „цензурираща“ техника за „обработка и промивка“ на фотографски изображения, отделът за „художествено пребоядисване“ на фотографии с аерографи — с въздушни художнически пистолети — беше един от най-заетите нейни отдели, борещи се за запазването на партийната линия на Илюминатите в областта на космическите изследвания на близките планети.
Да започнем първо с големия брой официални снимки на НАСА от Луната, получени от програмите Сървейър, Лунър орбитър и Аполо, и разпространени по недоглеждане от агенцията, които сега просто не могат да се поръчат от нея при никакви обстоятелства. Те са изчезнали от всякакви каталози и бази данни. На тях при голямо увеличение от мощна лупа се забелязват много обекти, които съвсем не отговарят на официалната версия за нашия спътник. Това са малки, големи и съвсем големи открити изкуствени и естествени водни басейни, облачна покривка, растителност в зелено през пролетта и лятото, и червено през есента. Виждат се още много градове, бази, постройки, пътища, мостове, заводи, космодруми, открити рудници, антени и монументални постройки-паметници. Също така от снимките на НАСА се разбира за скритото използване на антигравитационни двигатели в прилуняващите се апарати („паяците“) на корабите Аполо. Това става ясно от липсата на какъвто и да било аблазионен кратер на прашната лунна повърхност, непосредствено под кацналия апарат, която е само на 30 см отдолу под огромното, широко 2,4 метра сопло на прилуняващия ракетен двигател, духащ вертикално надолу (Леонард, 68; Стеклинг, 70; Хоуглънд, 94; Терз, V. 91 и VI. 94).
На оригинални филми на НАСА се забелязват например как неочаквани пориви на вятъра изведнъж залюляват американските флагове на всичките кацания на Луната по програмата Аполо. Също и липсата на ракетна струя под кацащите на Луната и излитащите от нея „паяци“, използващи камуфлирани антигравитационни двигатели. Вижда се как астронавтите падат и след това едвам стават с тежките си скафандри — съвсем не като волното поведение, което бе се очаквало в 1/6 от земната гравитация, колкото според НАСА е слабата гравитация на Луната. Когато отскачат нагоре, вместо да правят реещи еленски скоци по 5–10 метра дължина и 1–2 метра височина, подметките на космонавтите едвам се дигат до височината на колената им. Скокът им не надминава един метър на дължина. Всички тези филми и диапозитиви бяха показани по време на моите лекции в НДК през 1992 и 96 г., и ще бъдат включени в следващите мои книги.
Мненията на учените-дисиденти са, че на Луната гравитацията е около 50-60% от земната гравитация, което е и наложило използването на скритите антигравитационни двигатели в спускаемия и в издигащия се от лунната повърхност модули. Без тях би било необходимо толкова много гориво да се кацне и излети от Луната с обикновената ракетна тяга, че целият спускаем на Луната апарат би трябвало да бъде голям почти колкото самата ракета Сатурн-V. За да се закара това чудовище до окололунна орбита, сигурно би трябвало да се сглобява в орбита около Земята от 150-тонни блокове и отсеци. Те трябва да се качат там с помощта на 15–20 ракети Сатурн-V, изстреляни една по една от Кейп Кенеди. Тогава целият проект Аполо щеше да струва не 30, не даже 300, а сигурно 3 000 милиарда долара. Малкото мошеничество спрямо руснаците с използването на антигравитационното устройство позволи на американците да си върнат палмата на космическото първенство в тези „зрелищни“ космични игри, лениво разигравани от Земния елит на космическата арена около Земята за забавлението и приспиването на милиардите послушни и доволни Земни плебеи.