Официалната версия, че на Луната гравитационното притегляне е толкова малко — едва една шеста от земното — е много нужна на тайните общества, за да „докажат“, че слабата гравитация там не би могла да задържи някаква дихаема атмосфера. За да не почне никой от непосветените Земни учени от по-малките страни да крои планове да строи свои бази на Луната с помощта на простата немска антигравитационна технология от преди половин век (Терз, VI. 94).
Какво става наистина на Луната? Мненията между американските учени-дисиденти са, че там има дихаема атмосфера, питейна вода, лека растителност и много кратерни езера, пълни може би с риба и годни за водни ски. Много контактьори, били на Луната, твърдят, че може да се диша без скафандър, може да се ходи бос и да се пече на плаж. Мистър Бил Дженкинс, мой познат и колега-лектор от алтернативни американски конференции, ми разказа една невероятна история. Той е един от петимата най-видни радио коментатори в САЩ от близкото минало, чийто синдикирани радиопредавания се излъчват от стотици частни радиостанции в страната. Като такъв е добър личен познат с много от астронавтите от програмата Аполо. Наскоро беше тикнат от федералните власти за няколко години в затвора по скалъпени обвинения по неплащане на данъците си, въпреки че по американската конституция плащането на данъците е доброволно, а не задължително! Причината за неговото осъждане бяха многобройните му интервюта и радиопредавания с откриватели и изобретатели на работещи конвертори на безплатна енергия. Той беше засегнал банкерската мафия, управляваща задкулисно света, в една от най-болезнените й точки, и те не бяха закъснели да се разправят с него. Всеки възрастен американец познава неговото име.
По повод на някаква кръгла годишнина от програмата мистър Дженкинс бил поканен в къщата на един от астронавтите, кацнали на Луната. Там били и други астронавти от програмата Аполо. Не е тайна, че въпреки желязното здраве и дисциплина, въпреки огромната слава, обърната след полетите им до Луната в голямо лично богатство, много от астронавтите стават алкохолици и страдат от големи душевни терзания. След като хубаво се напили, някой почнал да се занася с домакина, че астронавтите доста били поизлъгали за това, което видели на Луната. Той не издържал, и отишъл някъде в къщата. След малко са върнал с една ролка 8 милиметров любителски филм. Прожектирал го без да каже дума. На филма се виждало как няколко астронавти карат водни ски в едно хубаво лунно кратерно езеро.
Домакинът признал, че целия екипаж бил заведен повторно на Луната с летяща чиния на тайното правителство, вече след успешното завършване на техния полет от програмата Аполо, за да се разходят и да видят свят, а и да хванат малко лунен тен.
Те били разходени до Луната за благодарност, че след успешния край на своята мисия от програмата Аполо си държали езиците зад зъбите пред медиите за всичко, което били видели на Луната по времето на техния полет. Най-вече, че на Луната не трябва да се носи скафандър, даже и дрехи. Те били заведени да отпочинат малко в голямата тайна правителствена база в кратера Циолковски може би. Там на кратерното езеро покарали най-незабравимите водни ски в живота си.
На любителския филм всички астронавти били облечени с бански костюми, духал приятен ветрец. Никъде не се виждали дихателни маски. Водните ски били теглени с въже от обикновен земен катер, с обикновено изглеждащ бензинов двигател — всичко показвало като че ли филма бил направен на Земята. Единствено когато камерата се отклонила към брега, станало ясно, че това са скалистите брегове на гигантски лунен метеоритен кратер, пълен с вода (Максуел, 93).
Ако всички подозрения за истинските физически условия на Луната се окажат верни, то тогава можем да разберем защо и немците, както и целият останал световен елит от тайни общества, и особено банкерите зад тях, са се натискали през последните 100 години да строят антигравитационни кораби, които да ги откарат до Луната. Цялата тази Лунна треска е била, за да могат да разграбят и да си присвоят участъците от все още свободна земя, която са си харесали там.