В крайна сметка ми се струва, че цялата система от лъчевите оръдия на „междузвездните войни“ е построена от Илюминатите като новата планетна „берлинска стена“. Тя трябва да пази техните лунни владения от посещенията на нежелателни и неауторизирани земни досадници. Има много експерименти на Луната, за които Илюминатите не биха искали абсолютно никой да знае на Земята. На първо място сред тях са генетично-инженерните експерименти по създаването на новата нордическа „раса-господари“ на Новия световен ред, експериментите по клониране на хора и животни, и хибридизация на извънземни със Земни хора. Както и експериментите по контрол на мисленето и инжениране и трансплантиране на човешки души.
6.10. Междупланетните дреднаути на Третия райх: хибридни турбинно-електромагнитни междупланетни летящи чинии.
Искам бегло да спомена за последния модел на чиния с двигател с вътрешно горене, която ми попадна в процеса на моите „археологични разкопки“ на рядката литература върху немските тайни аерокосмични разработки по времето на Втората световна война. За сега това е и единствения модел на немска летяща чиния, за която имам копие от оригиналния (и умишлено „променен“) инженерен чертеж, публикуван в Германия през седемдесетте години от няколко ентусиасти на немските тайни проекти (Бризант, 78).
Това е проект на 60 метрова чиния-дреднаут (или 120 в по-големия вариант) за дълготрайни междупланетни полети. Нейният двигател е хибридна система, използваща както газотурбинна жироскопна антигравитация, така и електромагнитна полева антигравитация, създадена от допълнителното жироскопиране на електромагнитно поле около стационарния неротиращ корпус на огромната чиния. Поради това този модел ще бъде по-подробно разгледан в следващия втори том, посветен на електрогравитационните чинии. Причината да я споменавам обаче е, че този голям колкото футболно поле десететажен космически дреднаут на инж. Рудолф Шривер е последния модел на чиния с двигател с вътрешно горене в моята колекция.
U048: Шриверов междупланетен дреднаут.
Освен че е разработена от самото начало да бъде построена едновременно в два различни размера — с диаметри от 60 и от 120 м, предполагам също, че чинията-дреднаут е разработена да използва два различни принципа на работа на своя турбогенератор. В своя класически „експлозивен“ газотурбинен вариант турбината на електрическия турбогенератор работи, използвайки повишаването на налягането на горящото в нея стандартно ракетно гориво и окислител. Например керосин (или течен водород) и течен кислород.
В своя революционен имплозивен вортексен Шаубергеров вариант същата газова турбина работи в имплозивен режим — използвайки понижаването на налягането на имплодиращата смес от газообразен водород и кислород, които се свързват, за да произведат вода, намалявайки обема си, и задвижвайки турбината с произведения вакуум (Терз, V. 94).
Този вариант на Шриверовия дреднаут ще бъде разгледан в следващия том, заедно с другите модели на Шаубергерови вортексни флуидни антигравитационни генератори, някои от които работят с обикновена вода и безплатна енергия. Имам големите съмнения, че и Шриверовият дреднаут в имплозивния му вариант също е проектиран да работи като двигател на безплатна енергия. Той е изчисляван да работи по затворен цикъл, използвайки безплатната слънчева енергия. Тя дисоциира отработената от турбината вода отново на газообразен водород и кислород. Това би го класифицирало като единствената немска чиния, задвижвана от слънчева енергия.
В заключение на тази глава за ракетните дисколети на Третия райх, а и въобще като заключение на трите глави за летящите чинии, задвижвани с двигатели с вътрешно горене (III, IV и VI), искам да отбележа първо, че в действителност абсолютно всичките съществуващи типове двигатели с вътрешно горене в немския арсенал са били успешно използвани от немските инженери и конструктори за създаването на цялото това многообразие от най-различни и често екзотични модели на летящи чинии. Даже някой нови и революционни типове двигатели са били специално разработени за жироскопиращи летящи чинии, като Ванкеловия двигател, или пък революционните нови турбинни антигравитационни двигатели от типа на тоталната реакция. Това са контраротиращия газотурбинен недишащ дисковиден двигател на Кугелблица, или тороидалния въздушно-дишащ контраротиращ турбореактивен двигател на Донътблица; или пък биещият всички рекорди на простота правопоточен антигравитационен двигател на инж. Липиш, работещ с каменни въглища.