От гледна точка на простота и достъпност на горивата, двигателят на Липиш също бие всички рекорди, а от гледна точка на използването на възобновяеми горива, ракетните двигатели на ракетните дискове, работещи на метанол от гнили картофи, и течен кислород от въздуха (горивото за ракетите Фау-2) държат и досега рекорда в световната ракетна практика.
Като второ заключение, за радост на всички авиомоделисти бих казал, че почти всички немски чинии с двигатели с вътрешно горене са много лесни за построяване в миниатюра в мащаб, и биха показали изключителни летателни характеристики ако са радиоуправляеми. Особено чиниите с ракетни двигатели могат много лесно да се моделират поради наличните евтини твърдотелни двигатели за ракетомоделизъм. Ако целият корпус жироскопира, включително и кабината, не би имало никакъв проблем за построяването на модел на летящата чиния даже от едно голямо монолитно парче стиропор.
А за тези по-запалени любители-конструктори, които имат достъп до малко по-голям бюджет и до по-големи трърдотелни метеорологични ракети например, или до многобройните типове НУРСове (ракетни снаряди) от военните, мога да предложа една „домашна космична програма“ по извеждането в орбита на видеокамера с помощта на еднометрова чиния, и след това успешното й приземяване след една обиколка на Земята, използвайки някоя мощна близка радиостанция за маяк, за да може чинията-модел да се върне обратно от където е тръгнала, и да покаже какво е заснела.
Новите портативни „камкордери“ с касети от размера видео-8 са много по-леки от черно-бял телевизионен предавател с камера. Цветен предавател би бил още по-тежък. Една централна невъртяща се платформа, жироскопно-стабилизирана и добре амортизирана срещу вибрациите, би носила камкордера, или камерата и предавателя, за да не се въртят с корпуса по време на полет заедно с чинията, и да могат да заснемат нещо все пак.
А за военните с малко повече бюджет бих предложил една програма за кацане на Луната на малка безпилотна 4–5 метрова чиния с ракетни двигатели, която да предаде от там видеокадри от най-хубавите плажни места и езера за уиндсърф.
В заключение на тези няколко много богати на фактически материал глави искам кажа, че в действителност ние едва-едва сме засегнали повърхността на нещата, едва-едва сме навлезли в различните типове на истинските немски космически летящи чинии, които ще разгледаме в следващия том. Това са още по-многобройните и по-могъщи модели на орбитални, междупланетни и междузвездни чинии, задвижвани с електро-гравитационни двигатели — електромагнитни или електростатични. Това са чиниите, захранвани от атомни реактори или направо от безплатна енергия.
Глава 8
Подземният Гулаг от градове-заводи и изследователски центрове в Третия райх.
Една от най-важните секретни програми, свързана с опазването на тайната на антигравитационните проекти в Третия райх, е невижданото до тогава в глобален мащаб гигантско строителство на цял архипелаг от стотици подземни концлагери. Това е един скрит от погледите на немското население ГУЛАГ от подземни производствени и изследователски центрове, някои от които са наистина с монументални размери. Те са използвани от нацистите, от СС, и от техните задкулисни задморски господари, финансисти и вдъхновители, за преместването под земята в последните две години на войната на голяма част от немската оръжейна промишленост. Най-вече са използвани за скриването на многобройните частни суперсекретни проекти преди всичко от самите непосветени немски учени, от германското население и накрая от целия останал свят. За тази цел по времето на Втората световна война в Германия са построени близо 1000 подземни изследователски бази и производствени комплекси. Някои от тях са големи колкото цял град, и имат население от десетки хиляди души.
Те са използвани за най-секретните и опасни технологии, разработвани от нацистите през войната за „Храбрия нов свят“ на техните глобални илюминирани господари. Също и за техните потайни извънземни кукловоди и вдъхновители. В тях се провеждат съвместни епохални изследвания в областта на междупланетните и междузвездни полети с антигравитационни кораби, летящи със свръхсветлинна скорост; в областта на безплатната енергия, машините на времето, лъчевите оръжия, силовите полета и защити, телепортацията, междузвездните „тунели на времето“ или хронокоридорите; инженирането на физическата реалност и създаването на паралелни линии на времето вътре в нашата реалност, съвсем малко различаващи се от нея, или пък на цели паралелни физически реалности, нямащи нищо общо с нашата физическа реалност; и най-вече за технологиите по контрол на съзнанието, генетично инженерство върху хора и инженирането на човешката душа.