Не трябва да забравяме, че в цялата аерокосмична техника всичко, което съюзниците са постигнали след войната, са „предъвкани“ стари немски открития. Твърде вероятно е такова да е положението и в подземните технологии. Скоро ще се убедим, че може би немците са имали още през войната и по-напреднали подземни тунелокопни технологии, които все още не се употребяват в Щатите.
8.2. Подземни бази и градове във военна Германия.
Още в началото на моите изследвания върху немските летящи чинии от времето на Третия райх пред мен се изправи един наистина неразрешим логистичен въпрос — къде немците са строили своите невероятни военни машини през последните хаотични години на войната. По онова време в Германия вече не остава почти нито един голям военно-промишлен център, който да не е бомбардиран и разрушен от съюзниците до основи.
След запознаването ми с материалите на г-н Бил Купър, а също и с няколко други редки книги по съвременното частно подземно строителство в САЩ, започнах да търся в подобна насока и отговора на моя въпрос: къде немците успяват да се скрият от съюзническите бомбардировки? Беше ясно, че всяка изоставена мина, много от неизползваните галерии в работещите мини, всяка пещера и подземна винарска изба са превърнати в подземни оръжейни заводи и цехове. Това обаче явно беше недостатъчно като площ, затова започнах да търся сведения за допълнително построени изкуствени подземни съоръжения в Третия райх.
На няколкото редки снимки от цеховете за монтаж на ракетите Фау-1 и 2, а също и на турбореактивния изтребител-прехващач Саламандер Не-162 на Хайнкел, се виждат стените на цеха зад монтажните конвейери. Те са от грубо одялана монолитна скална маса — сигурен индикатор, че това са огромни подземни галерии. На рядка снимка в моята голяма фотографска колекция — от монтажния конвейер за ракети Фау-2 в подземния комплекс Мителверке-Нордверке — дори не се вижда края на огромния подземен тунел. Това е главната монтажна галерия с размери 20 м ширина и 8–10 м височина, и дължина от стотици метри, може би и километри. Тя изглежда толкова дълга, като че ли отива чак до Франция. Комплексът е построен под планината Конщайн, непосредствено до концентрационния трудов лагер Дора, близо до малкото градче Нордхаузен в Тюрингия.
По-късно в рядка английска книга намерих и чертежа на Нордхаузенския подземен комплекс. Чак тогава осъзнах наистина гаргантюанските размери на този подземен град с дължина 1.9 км и ширина 1.2 км, създаден от десетки паралелни главни тунели за основните монтажни конвейери, и още по-многобройни перпендикулярни странични тунели за монтажа на възлите и агрегатите. Това беше едва първата фаза на строителството на завода, която немците успяват да завършат. По сечението на огромните въздуховоди на вентилационната уредба със сечение от 2 м2, които се виждаха на снимката, всеки инженер в тази област може да изчисли и да потвърди наистина гигантските размери на този подземен град-завод. В него 60,000 концлагеристи живеят и работят на 3 смени, без прекъсване, и без изобщо да излизат на повърхността.
Един от нашите членове ми изпрати изключително рядката книга на Малори и Отар (1973 г.) за военното строително инженерство през Втората световна война. Там бяха дадени оригиналните чертежи на дузини подземни заводи и инсталации в нацистка Германия. Имаше планове на подземни заводи за ракети, самолети, танкове и камиони, на муниционни и оръжейни заводи. Имаше дори планове за гигантски бронирани подземни комплекси за предстартовото монтиране, зареждане и изстрелване под земята на ракетите Фау-1 и 2. Наистина цели подземни ракетни градове, надеждно скрити от съюзническите бомбардировки дълбоко под земята. Както и на подземни бази за подводници, в които те влизаха под водата. На мен все не ми се щеше обаче да вярвам на всичко, което очите ми виждаха.
Отново и за кой ли път си спомних за книгата на проф. Ренато Веско „Да се прехванат, но да не се обстрелват“ (1968), в която той споменаваше за над 300 големи подземни оръжейни производствени комплекси в Германия в края на войната, описани в официалния доклад за британското правителство, направен през 1948 г. от Британския подкомитет по разузнаването, British Intelligence Subcommittee. Много от тях са наистина дълги с километри, със стотици хиляди квадратни метри производствена площ. Готовата продукция от сглобени танкове и самолети се издига до повърхността с огромни асансьори. Машините са заредени с бензин и муниции и готови за бой. С появата на повърхността самолетите и танковете се отправят на своя първи бой, за да се доберат до частите си.