На конференция в Щатите един германец ми разказа историята как през 70-те години, при пътностроителни работи в тяхното малко градче в Западна Германия случайно бил открит такъв огромен подземен танков завод. Намерили цяло хале, пълно със съвсем нови танкове Тигър. Друг случай ми разказа мистър Ванс Дейвис от Финикс, Аризона. Заедно с няколко свои колеги от военната противопожарна охрана на американската база до един баварски град слезли в началото на 80-те години в някакъв изоставен и полузарит подземен тунел да търсят загубило се там дете. Освен детето, намерили огромен многоетажен подземен авиационен изследователски център. В локвите в една от влажните галерии стоял невиждан дотогава експериментален реактивен самолет. Поръждясал малко, но със светеща дюза на никога непаления двигател. Целият бил опасан с детонационни кабели и зареден с експлозив. Кой знае защо, немците не взривили комплекса при своята евакуация. Съюзниците също не го откриват през всичките следвоенни години.
Като кулминация на моите търсения на истината за размерите на подземното строителство в нацистка Германия, аз се оказах един ден в обществената библиотека на иначе строго секретната лаборатория в Лос Аламос, в щата Ню Мексико. Според американската официална съвременна митология, това е рожденото място на първата атомна бомба в света, построена в края на войната. В тази библиотека случайно попаднах на най-подробните многотомни военновременни проучвания на Американското стратегическо бомбардировъчно разузнаване — American Strategic Bombing Survey Reports (1944). В тях през войната са били систематизирани бъдещите немски наземни цели, преценявайки ги за бомбардиране от авиацията на съюзниците. За мое голямо изумление, между многобройните томове имаше цял том, посветен изцяло на немските подземни оръжейни и нефтохимически заводи. Това беше една много шокираща новина за мен — до тогава не бях чувал нищо за подземни рафинерии на петрол и заводи за синтетичен бензин, произвеждан от каменни въглища на себестойност от 5 цента на галон (по цени от 1990 г.), или цент и четвърт на литър. Да си представим само изключителната противопожарна и експлозивна обезопасеност на тези заводи и невероятните изисквания за херметичност на километрите тръбопроводи и хилядите свръзки по тях, за да не експлодират още през първия час на своята експлоатация.
Само в този том бяха споменати над 300 подземни нефтохимически завода, без да става дума за оръжейните заводи. Малко по малко цялата картина започваше да се открива пред мен и аз започвах да виждам огромната истина. Както обикновено, тя се оказваше много по-невероятна, отколкото и най-екстремните становища за нея биха могли да я опишат.
Бях започнал да откривам един огромен архипелаг от много стотици, може би даже хиляди подземни заводи и бази, за които съвсем умишлено никой от съюзниците не беше публикувал никакви данни. Цяла Германия беше осеяна с подземни комплекси. Около всеки трудов лагер израстват десетки, а понякога и стотици големи промишлени предприятия. В последните години на войната под голяма част от тях са построени и техните подземни двойници.
По-късно един познат ми изпрати описания на подводни оръжейни заводи, които били проектирани в конструкторските бюра на генерал Ханс Камлер, за да бъдат построени под естествени водоеми или езера. Вече може би става ясно, че цяла книга може да бъде написана само върху това уникално подземно строителство в нацистка Германия. От подводните заводи до подводните градове по дъната на световните морета и океани има една съвсем къса крачка наистина. За тези подводни бази ще говорим най-подробно в моята следваща книга „Алиса в страната на чудните чинии“.
Основната причина да не се спомня нищо от съюзниците след войната за огромното немско подземно строителство е следната. Руснаците бяха като че ли най-глупавите да вдигнат във въздуха огромните подземни градове, които останаха в тяхната окупационна зона — като Нордхаузенския комплекс. Всички по-добри подземни обекти в западната окупационна зона, непокътнати от бомбардировките, са употребени веднага от Илюминатите за продължаването на техните частни секретни проекти. Твърде вероятно след кратка съюзническа окупация и смяна на „ръководството“ подземните заводи да са продължили отново да функционират, поставени обратно под охраната на същите есесовски поделения, но облечени вече в униформите на американските спец части. Всичко това обяснява защо след войната нищо не беше споменато в пресата за това феноменално немско подземно строителство.