Най-неочаквано открих допълнително потвърждение за съществуването на огромни подземни бази за летящи чинии в Германия от една явно по глупост нецензурирана статия от петдесетте години в списанието „Лук мегъзин“, „Look Magazine“. Това е официалното илюстровано списание на американския елит и на тайните общества зад него. В статията канадски авиационен инженер обсъждаше предложените за строеж от канадската самолетостроителна компания АВРО (AVRO Corporation) в най-непосредствено бъдеще турбореактивни летящи чинии. Техните подземни бази били планирани да бъдат построени в северозападна Канада. Без обаче да разбира, авторът предлагаше да се построи един демодиран модел на немска антигравитационна турбореактивна чиния, построен доста по-рано в Германия. По-точно това беше летящия Донът блиц, обсъден в глава 4.4.
След като хванах компанията АВРО да плагиатства от стария проект на Белонцо, Миите и Шривер, като го предлага като откритие на новите следвоенни канадско-американски съвместни проекти, се усъмних, че може би не само чинията, но и предложената подземна база за нея вероятно също е била първоначално проектирана и построена в Германия. Веднага заподозрях, че не само проекта за чинията, но и този за подземната база, са дошли от някое засекретено американско или британско проучване върху Германския опит в архитектурата и построяването на подземните бази за летящи чинии в края на Втората световна война.
Статията съдържа рисунка на огромен подземен аеропорт с терминали за десетки летящи чинии, заедно с помощните служби по поддръжката. Твърде вероятно той включва и производствени и монтажни мощности. Това е една дълбоко закопана подземна база с размерите на град. Свързана е с повърхността на земята чрез гигантска вертикална шахта-силоз — като тези за изстрелването на ракети, но много по-голяма, с диаметър от 150 м. През нея антигравитационните чинии влитат и излитат от подземния комплекс под собствената си тяга. На върха на шахта има бързо отваряща се и затваряща се врата-люк, както на ракетните силози, но много по-огромна — с размерите на футболно поле. Малко преди тя да се плъзне встрани и да се отвори, сигурно се включват Вилхелм Райховите оргонови генератори на метеорологичната камуфлажна защита, които генерират изкуствена мъгла и облаци над отвора на силоза, за да не може да се види нищо отгоре от изведените в орбита шпионски спътници на руснаците.
Съвсем близо до ума е, че немските подземни летища за чинии са едно по-нататъшно развитие на идеята за техните подземни самолетни летища, построени и влезли в експлоатация преди края на войната. Най-многото, което немските проектанти трябва да променят от първоначалните подземни самолетни летища, е да скъсят вече ненужната хоризонтална подземна писта за засилване и излитането на самолетите, като я преоборудват в площ за кацане, обслужване и паркиране на летящите чинии. В единия й край трябва да се построи и вертикалния силоз, по който чиниите да влитат и да излитат от подземната база. Ако тя е построена в стръмните склонове на непристъпни планини, даже и този силоз не е необходим, защото при тях излитането и влитането на чиниите става от единия край на хоризонталната галерия на подземното летище, която стига до наклонения склон на планината.
В заключение бих споменал само, че е твърде вероятно първите огромни подземни градове-концлагери на нашата планета да не са били построени в нацистка Германия в последните 2–3 години на войната, а много по-рано. Започвам да подозирам, че може би първите такива частни подземни производствени комплекси на Илюминатите са създадени на нашата планета доста по-рано, дори и в един умален „пилотен“ вариант. Дългата практика на „археолог“ на тайните частни проекти по света ме е научила да гледам с особено внимание и подозрение на всеки „научнофантастичен“ филм, който се поднася на световната общественост. И особено на големите суперпродукции, върху които се концентрира цялата пропагандна канонада на световната медийна машина на Илюминатите.
Огромните подземни градове-преизподни, показани в безсмъртния немски черно-бял и ням „фантастичен“ филм „Метрополис“, правен от Фриц Ланг в ранните тридесет години на нашия век, започват да ми изглеждат твърде реални и възможни. Особено след цялата дискусия в настоящата глава върху германското подземно строителство, изпълнено само 10 години след като е сниман филма.