Снимки на НЛО от цял свят на летящи чинии с вертикални ребрени аеродинамични стабилизатори. Това е издайническият белег на произведените на Земята летящи чинии предимно за полети в атмосферата. Те използват стабилизиращото ребро за контрол на полета и за стабилизиране в атмосферата.
Копия на дузина статии от западногерманската преса от 50-те години с детайлни чертежи на множество различни модели на немски летящи чинии с обикновени двигатели с вътрешно горене, конструирани през Втората световна война.
Доклад за противотанкова „зашеметяваща пушка“. Това е военното приложение на добре известния на уфолозите страничен продукт при действието на електромагнитните двигатели на летящите чинии — а именно способността им да подтискат действието на други двигатели. През 1975 г. членове на танкови екипажи от Българската народна армия докладват за съветски тестове, проведени с цяла българска танкова бригада (около 100 танка), на електромагнитните излъчватели „Фодко“ от типа на двигателите на летящите чинии. Тук те са били използвани като оръжие за подтискане действието на двигателите на танкове на голяма територия.
Съобщения за подобни спирания на корабни двигатели. Двигателите на прикриващ кораб от Шести средиземноморски американски флот от базата на НАТО в Неапол, Италия, отказали да работят по време на ученията през 1970 г. Близо до нея на кея бил спрял руски търговски кораб. Поради подтискащите емисии, излъчвани от руския кораб, американският не могъл да пусне в действие нито двигателите си, нито някоя от останалите електрически системи и не успял да напусне базата при началото на маневрите.
От глава 5.4. Един още по-официален и нагледен пример за изчезването на инерчната маса, нашият четвърти пример, беше за мене един документален филм на Пентагона от 50-те години за изпробването на Хитлеровата летяща платформа. Тя приличаше на една мини-Шриверова чиния с диаметър от около 150 см., и имаше голям шахтов вентилатор, задвижван от два бутални двигателя. Отгоре върху вентилатора имаше площадка с парапет за правостоящия „пилот“ — войник от десантните части. Когато по време на полет на чинията войникът извади винтовката си и направи няколко изстрела „от рамо“, от правостоящо положение, забелязах нещо наистина невероятно: нямаше никакъв откат на армейската винтовка в рамото на стрелящия, и тялото му не се отмести и с милиметър назад по време на изстрела в този кадър в близък план. Това можеше да се случи единствено ако под действието на развитите антигравитационни ефекти от масивния жироскопиращ около вертикалната ос вентилатор беше изчезнала и инерчната маса на системата платформа-войник-винтовка.
Наскоро в американската преса се появи съобщение за разработената от една калифорнийска фирма летяща чиния — разузнавателната безпилотна летяща чиния „Shadow“ или „Сянката“, с главен конструктор Боб Кордрой. В тази статия от 1990 г. се разказва за тази малогабаритна платформа, задвижвана от ванкелов двигател, въртящ един „шахтов вентилатор“, който създава подемната сила на апарата. Разбира се не само вестникът, но може би даже и самият главен конструктор си нямаха и понятие, че тази бойна разузнавателна летяща чиния, конструирана за Пентагона, по всяка вероятност има своя 45 години по-стар предшественик, разработен от немците.
Дали обаче американският модел би заслужил да се нарече една истинска антигравитационна машина, а не само една аеродинамична машина, зависи единствено от това дали освен лекото витло, направено от композитни материали, в нея има и някакви други жироскопиращи тежки маси — като например контраротиращия блок на двигателя (с или без целия фюзелаж), разбира се въртящ се около вертикалната ос, в обратна посока на вентилаторната перка, за създаването на допълнителната жироскопна антигравитация. В противен случай може да се каже, че даже и след 45 години американците все още не са напипали тайните на простите немски антигравитационно-асистирани хеликоптери, и все още се мъчат само с обикновената аеродинамична подемна сила.
Глава 10
Експериментално доказателство на хипотезата, че обикновената ротация поражда антигравитация.
Както беше писал китайският философ, „Аз чувам и аз забравям. Аз виждам и аз запомням. Аз правя и аз разбирам.“ Нека в тази кратка глава да разгледаме няколко прости училищни експерименти по антигравитация, които биха накарали много скептици да се заемат със сериозни изследвания в тази област. Най-малко вероятно е с тези експерименти да се заеме академичната общност — поради твърде голямото нейно его, поставено на карта. Още в началото на моята лекция в Центъра по физика на твърдото тяло към БАН през февруари 1996 един от възрастните физици стана рязко, разбута хората и шумно и демонстративно напусна залата. На излизане през вратата той произнесе на достатъчно висок раздразнен глас, нарочно за да го чуе цялата зала, пророческите слова: „И какво произтича от всичките тези теории? Значи ли, че всички ние тука трябва да си скъсаме дипломите и да ги захвърлим ей така на вятъра?“ Когато той напусна, половин час след началото на моята маратонска лекция, залата беше претъпкана с над 200 души физици и учени от десетината института към този център на БАН — три пъти над капацитета си от 70 места. Тя остана все така претъпкана до късно вечерта. Когато завършихме (без нито една почивка) в 10 часа вечерта, в залата все още имаше към 40 души.