През 1974 г. българското научнопопулярно списание „БТА Наука и техника“ първо ми посочи пътя към академичната трактовка на физиката на въртящите се маси. Там бе публикувана контрабандно изнесена от Съюза статия за работата на преследвания и осмиван руски астрофизик проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на Науките на СССР край Ленинград. В нея се описваха аномалните явления на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около вертикална ос. Споменаваше се също и за странните гравитационно-ентропийни взаимодействия, наблюдавани около въртящи се жироскопи. При тях интензитета на антигравитационния ефект на жироскопа се повишаваше, когато в непосредствена близост до него се поставеше някакво ентропийно явление — някакъв физически процес, който е еднопосочен и необратим във времето.
Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай, или разтапянето на кубче лед в термос с топла вода. Или, както ще видим по късно, горенето на авиационния керосин или на ракетното гориво в камерите на жироскопиращите двигатели на немските реактивни и ракетни чинии-жироскопи. Или пък разпадането на атомното ядро във въртящия се ядрен реактор на извънземната чиния, описана от руски контактьор — офицер от Червената армия. Този антигравитационен двигател ще бъде описан в следващия параграф. Става дума за десетки неоспорими експерименти, които професор Козирев е провеждал тайно през целия си живот.
VT6: Козирев везни.
Вместо да му бъде присъдена голяма награда за тези епохални открития, охранените теоретици, борещи се за чистотата на пролетарската Съветска наука отсичат: „Да се уволни незабавно и да се прати по етапен ред в Сибир!“ Големият съветски учен прекарва почти две петилетки в свирепите трудови лагери в Далечния Изток по време на Сталиновите чистки (Козирев, 1958, 74 и 91).
Независимо от проф. Козирев, британският професор Франк Клоуз от изследователските лаборатории Ръдърфорд Епълтън (британския еквивалент на националните лаборатории Лос Аламос или Сандия в САЩ) публикува в манчестърския ежедневник „Гардиън“ същата хипотеза (Клоуз, 86). Той писа: „… така както въртящите се електрически товари «чувстват» магнитните сили, по същия начин и въртящите се маси ще чувстват магнитната антигравитация.“ В резултат на което ротиращите маси вероятно ще загубят теглото си, ще се издигнат във въздуха и ще отлетят в небето след преминаването на определени критични обороти, бих продължил аз.
А през 1987 г. случайно чух след полунощ радиопредаване на радиостанцията KPFK в Холивуд за работата на дисидента-професор и изобретател на един от многото работещи вечни двигатели. Това беше проф. д-р Брус ДеПалма (1986), който имаше научни степени от Масачузетския технологичен институт и от Станфордския университет. Бил е също така преподавател по теория на електромагнетизма в първия от тях. Разбира се, докато се разчува по конференции с какво точно се е занимавал нелегално всичките тези години. След което тихомълком е уволнен и изгонен от МТИ.
Това радиопредаване окончателно затвърди убеждението ми, че съществуваше връзка между антигравитацията и жироскопирането около вертикална ос. Проф. ДеПалма експериментално доказваше, на базата на многобройни 20-годишни прецизни академични физични експерименти, че около ротиращи около вертикалната ос тела се променят, необяснимо защо, фундаменталните физически свойства на материята и на пространство-времето, включително и теглото им. Той бе експериментално и неоспоримо установил намаляването на теглото на телата при жироскопирането им около вертикалната ос.
VT7: ДеПалма сачми.
Тъй като вече години наред професорът финансираше самостоятелно своята дейност и нямаше откъде повече да го изгонят, правителството набързо скалъпва срещу него дежурното обвинение за неплащане на данъците. За да не се окаже в затвора, като много свои дисиденти колеги, професорът тихомълком напусна Калифорния преди 4–5 години, и се пресели в Нова Зеландия, близо до своите нови частни спонсори. По-далече от костеливата ръка на данъчните и федералните власти в САЩ, послушно хващащи за гърлото всеки, който е дръзнал да се опълчи на партийната линия на Илюминати.