маса, Тежка: гравитационна маса; физическата променлива, асоциирана с едно материално тяло, която определя поведението му във външно гравитационно поле, създадено от друго значително по-голямо материално тяло, като планета или звезда. Тя е еднаква с неговата инерчна маса.
Маховичен момент: въведена от мене физична величина на ротиращо или жироскопиращо тяло, която е идентична с ротационния инерчен момент на тялото, но максимизиран чрез една негова „маховична“ геометрична трансформация, при която най-голямото възможно количество маса се изнася максимално близо до периферията, за да се получи един още по-ефективен маховик. Ясно е тогава, че едно тяло с формата на торта ще има по-голям маховичен момент от друго с формата на салам; а трето с формата на геврек — още по-голям момент и от този като торта (разбира се и трите тела трябва да са изработени от един и същ материал). Големият маховичен момент на един маховик е показател за неговия капацитет да складира в себе си ротационна кинетична енергия. Той е индикатор на неговата способност да бъде един „образцов“ маховик. Когато маховикът жироскопира около вертикалната ос, маховичният момент е и показател за неговата способност да увлича, завърта и завихря първоначално стационарния около него физически етер в един циклонален вортекс. Това пък определя ефикасността на маховика като антигравитационен генератор. Това е и способността му да бъде един образцов „летящ жироскоп“.
Мезосфера: Земната атмосфера се дели на 5 слоя. Отдолу нагоре следват биосферата (до 12 км), тропосферата (от 12 до 15 км), стратосферата (от 15 до 50 км), мезосферата (от 50 до 500 км) и екзосферата (от 500 км нагоре). Въздухът в стратосферата е съставен от 99% азот и кислород при понижаващо се налягане с увеличение на височината; като останалия 1% газове се поделя между CO2, H2, O3, Ar2, Kr2 и Ne2. Въздухът в мезосферата съдържа кислородни молекули до 150 км височина, а He2 и Н2 до 500 км височина. Екзосферата съдържа предимно водородни атоми.
Партийната линия (на тайното общество на Илюминатите): не само добре познатите на българския читател журналистически клишета като „линията на Партията“, „Партийната линия“ и т.н., но въобще и цялата останала философия, идеология и йерархична организация на комунистическите партии, и особено на тайните спецслужби зад тях, са директно наследени чрез масонството от неговите най-висши и секретни кръгове — от Илюминатите. В тази светлина, ако перифразираме Маяковски, поета на болшевишката „партийна линия“, можем да кажем: „когато говорим за компартията — трябва да мислим за нейните задкулисни идеолози — Илюминатите; когато говорим за Илюминатите — трябва да мислим за техните слепи и верни агенти — компартиите“. Оттук става ясно защо американското общество, на пръв поглед за българския читател толкова различното от едно тоталитарно социалистическо общество от Източна Европа, в крайна сметка се ръководи задкулисно по същата глобална „партийна линия“ на Илюминатската партия, както и социалистическите страни. Комунистическият манифест на Маркс и Енгелс, писан по поръчка на Илюминатите, постепенно е изместил Американската конституция като основния „партиен“ документ за строителството на съвременна Америка.
Политически некоректен: от американския вестникарски жаргон „политически коректен“, „politically correct“, който означава спазващ партийната линия на Илюминатите; не минаващ границите на „политическата коректност“, изисквана от всеки американски държавен служител, и особено от Вашингтонския елит. „Политически некоректен“ значи всичко обратно на това, и най-точно се превежда с българската дума „дисидентски“.
Постериорен: заден, за разлика от антериорен — преден. Свързан със „задния вход“ на една биологична система.
Безплатна енергия: виж глава 2.9.
безплатна енергия, Генератори на: устройства, които конвертират един вид безплатна енергия, която все още не може директно да се използва в нашата техника (като гравитационната), в друг по-лесно използваем вид енергия, като електрическата. Например гравитационно-електрическите конвертори на деПалма, на Сърл, на Шаубергер, на Шуман (с движещи се части), или тези на Т. Хенри Морей или на Ханс Колер (без движещи се части). Виж също и глава 2.9.
Пиене на кръв със сламка: Това не е само едно смразяващо литературно сравнение, но и съвсем буквална ритуална сатанистка практика в напредналите рангове на сатанизма, където се практикува вампиризъм и хемато-наркомания. В Полша съществуват например стари гравюри на дърво, които най-релефно и подробно показват местата по тялото на жертвата, където артериите минават близо до повърхността на тялото. С малък срез там може да се пъхне сламка в артерията, и чрез нея да се пие кръвта на жертвата.