Най-голямото потвърждение на моите теории получих от безценната и доскоро супер секретна информация, съдържаща се в многото папки, оригинални документи и автентични фотографии, до които успях да се добера в процеса на заснемането на филма с Нипон телевижън. Това стана по времето на моите лични интервюта с членовете на Виенските клонове на тайните общества Врил и ТХГ, или Темпелхоф Гезелшафт — немския клон на рицарите-темплиери. Тази информация все още продължава да пристига при мен от Виена и Германия. Тя ще бъде постепенно „обнародвана“ в цялата многотомна поредица от серията „Летящите чинии на Третия райх“. Затова бих помолил читателите за малко търпение, докато се доберат до всички оригинални документи.
И накрая, за да разпалваме любопитството на нашите читатели за следващите книги от тази поредица, само ще загатна за огромното строителство на „евакуационни и оцеляващи“ колонии за земния елит на Луната, по планетите на Слънчевата и другите близки звездни системи, започнало преди около 80 години, и продължаващо с пълна пара и до днес. Ще открехнем също и капака на супер-секретните изследвания на дълбокия космос в нашата галактика със свръхсветлинните кораби с атомни реактори, построени частно след войната от Рокфелеровата фондация в САЩ по поръчка на нейните господари — Илюминатите. Тези епохални изследвания бяха популяризирани пак с техните щедри пари в научнофантастичните американски ТВ сериали „Бък Роджърс“, и най-вече в „Стар трек“ и неговите многобройни деривати, като „Петият Вавилон“ и „Далечна космична база №9“. Благодарение на щедрите финанси, на съвършения декор, отлични артисти, и най-вече на цялата положителна медийна обработка, сериалът „Стар трек“ стана най-гледаната в света ТВ програма на всички времена, не само от деца, но най-вече от възрастни. Което масовизиране беше и първоначалната голяма цел на тази може би най-важна за ХХ-я век от многобройните глобални образователни и възпитателни операции на Илюминатите и на бялото планетно братство зад част от тях, стремящи се чрез нея да имплантират в съзнанието на земния човек бъдещите насоки на развитие на нашата планетна цивилизация през следващите няколко века.
Настоящата книга представлява единствено моето скромно лично мнение по всички противоречиви въпроси, обсъждани в нея. Не е необходимо това мнение да съвпада, или да се подкрепя от моето издателство — „Литера Прима“, а също и от рецензентите, коректорите, или от когото и да било от специалистите и корифеите по въпросите на популярните немски аерокосмични изследвания от времето на последната война. Това е изключително моето, и само моето частно виждане върху обсъжданите въпроси.
За по-нататъшни запитвания до нашата Академия, за списъка на нашите публикации и видеофилми, които можете да си поръчате от нас, можете да ни пишете на нашия постоянен адрес в САЩ, даден в края на книгата.
Глава 1
Моето „откритие“ на антигравитацията с помощта на културната антропология на митовете
Корелации между антропологични „истории“ за антигравитационни летящи устройства от различни епохи, континенти и култури.
Причината, поради която поставих думата „откритие“ в кавички е много проста: по мое мнение само в последните два века антигравитацията е била откривана на Земята десетки, може би стотици пъти от най-различни несвързани помежду си изобретатели. Била е „спонтанно“ откривана и веднага след това „забравяна“, или по-вероятно и по-точно, била е светкавично потискана от тайните общества на нашата планета. Същите окултни общества, които ревностно пазят интересите на световните банкери, щедро финансиращи ги задкулисно вече много столетия. Ето защо това мое „откритие“ е доста закъсняло да претендира за земното първооткривателство в областта на антигравитацията. Което и обяснява тези кавички. То не може да бъде нищо повече от откриването на антигравитацията за мен самия, за удовлетворението на моето научно любопитство като учен физик. То също така е и сбъдването на най-съкровената мечта на моята младост, тъй като още от най-ранна възраст сърцето ми, безрезервно отдадено на физиката, се стремеше да открие тази тайна, струваща ми се тъй непостижима.
Много скоро след началото на моите търсения на антигравитацията — тази най-голяма за мен енигма във физиката — аз разбрах, че бях закъснял не само по време, но и „по същество“. Защото от огромната уфологична литература, с която се бях запознал разбрах, че преди мен безбройни изобретатели от милиарди планети, разпръснати сред необятната Вселена, бяха успели не само да открият антигравитацията, но по-важното — бяха успели да открият едно безкрайно разнообразие от най-различни и неповтарящи се уникални модели на антигравитационни двигатели.