Но освен да служи на силите на прогреса, комрид Нютон (другар на английски) беше здраво оплетен и теглен надолу към бездната от силите на мрака. Комрид Нютон не само беше концентрирал в ръцете си цялата абсолютна научна власт по своето време — от 1703 г. той е президент на Лондонското кралско (научно) общество, съставено почти 100% от учени-масони от най-висш ранг, но беше също така и ковчежника на британската корона — от 1699 г. той е директор на Кралския монетен двор, който от векове е бил в ръцете на крупните банкерски фамилии. Освен това, и най-важното за нашата дискусия, по сведения на петербургски учени-дисиденти и вероятно членове на тамошната масонска ложа — по своето време Нютон беше и великия дякон, извинете, великия дракон от най-високия 33 ранг, той беше „генералния секретар“ и предводител на цялото английско масонство. В алегоричните християнски картини за сразяването на дракона от Свети Георги същите тези идеи за вечната борба между доброто и злото, за съперничеството между различните Вселенски йерархии на светлината и на мрака, са отразени по доста прост и разбираем за масите начин.
Тъй като не само обръщението „другарю“, но и цялата тоталитарна фразеология, философия и идеология на комунизма е дошла дословно преписана от илюминато-масонската философия, аз мисля, че комрид Исак само би се гордял в гроба от това обръщение. Още повече, че на много от надгробните плочи на толкова високопоставени масонски братя от 33 ранг, а също и на рицари-темплиери, съвсем победоносно е издълбана емблемата на техния ранг — емблемата на черепа с кръстосаните кости — на тази смразяваща кръвта емблема на нацисткия СС — друго творение на същата тази задкулисна Илюминато-масонска философия.
Векове наред това е била и емблемата на световното пиратство, а също и ритуалния символ на сатанистките жертвоприношения. Много по-рано и от появяването на земната цивилизация това е бил сигурно един от символите на Черната космическа армада от извънземни раси, служещи на Тъмната страна на силата, и на контролиращата ги от по-високите вселенски нива Ариманска йерархия на Космозлото.
В последните няколко години проведох много частни разговори с д-р Ал Билек и с д-р Кларк (псевдоним) — двама учени-дисиденти в САЩ, както акад. Сахаров беше в Русия. Те са работили рамо до рамо със съвременните еквиваленти на Нютон в американската наука, като Тесла и Айнщайн. Имали са щастието да се докоснат до скритата вътрешната версия на съвременната наука, участвайки в най-фантастичните частни открития на нашия век — в телепортационните и хронокоридорните вселенски изследователски програми на Филаделфийския и Монтокски проекти.
Също така по време на моето посещение в Москва и Ленинград през 1994 г. имах и много незабравими частни беседи с най-видни руски учени-дисиденти. Те ми отвориха очите за това, чии интереси в науката потайният Исак е защитавал от висотата на абсолютната си финансова, научна и подмолно-политическа власт.
Според тези учени-дисиденти от Русия и от САЩ Нютон — този лукав гении на окултните познания — затвърдява многовековната традиция на посветения херметичен и окултен научен елит на планетата да се създават едновременно две физики, две науки, две версии на всичко, което се открива от техните посветени членове. Именно великият гении на Нютон, за съжаление поставен в услугите на Тъмната и лукава страна на силата, създава по тяхно мнение съвременната академична и двойно кастрирана „ширпотребна“ теория на гравитацията с лявата ръка, докато задкулисно с дясната той създава истинската тайна теория на гравитационните взаимодействия.
Точно тази „вътрешна“ версия на гравитационните закони позволява по-късно на тайните общества безпрепятствено и монополно да експериментират (вече повече от 150 години) с антигравитационни устройства или с двигатели от типа перпетуум-мобиле. В най-примитивния си вид тези двигатели не са нищо повече от конвертори на безплатната и безплатна гравитационна енергия на Земята в механична работа. Безплатна механична работа — като работата, нужна за издигането на същата тази епохална Нютонова ябълка нагоре срещу силата на земното привличане, използвайки за това безплатната енергия на земната гравитация.
Според тези американски и руски учени-дисиденти именно лукавият Исак с лека ръка постулира „несъществуването“ на цялата безкрайна Вселенска гравитационна енергийна мрежа, която снабдява и Слънцето, и Земята, с нужната им за техния полет в космическия простор огромна гравитационна енергия. Нали именно Нютон постулира, че движението на Земята по нейната орбита около Слънцето е едно вечно движение по инерция, което не се нуждае от никакво постоянно външно захранване с гравитационна енергия.