Освен в „политически-коректните“ планове на глобалните енергийни и банкерски картели за развитието на земната енергетика през следващите Илюминатски „петилетки“, ми се струва, че май никъде другаде във Вселената, освен на Земята, не съществува енергийна криза. Та в Космоса има толкова много лесно-достъпна и безплатна енергия, че наистина съществува опасността цялата Вселена да се спука един ден по шевовете от тази напираща и неизползувана безплатна енергия.
В България вече и лудите разбраха, че ако в пустинята Сахара победи Илюминато-масонската социалистическа революция, то там много скоро ще бъде изпитана остра криза за пясък. Но тъй като в Америка все още не са се опарили от социализма, там май още никой не знае, че когато в цялата Вселена победи Илюминато-ариманската революция (Щайнер, 38), ако бялото братство разреши това да се случи разбира се, то тогава в целия Космос ще се забележи изключително остра криза за енергия. Скромната земна енергийна „криза“ е само малка репетицийка и подготовка за най-голямата вселенска енергийна криза, подготвяна за бъдещите хилядолетия от Черната армада на Империята на космозлото. Тази криза ще стане и най-голямата златна жътва, подготвяна от земните банкери, стоящи зад тези перманентни оркестрирани „кризи“ и „революции“. Стига, разбира се, бялото братство да продължава да спи и да не прави нищо по въпроса.
Въпреки цялата тази оркестрирана пропагандна кампания от пазителите на партийната академична линия, че овладяването на антигравитацията като физично явление е също такава утопия, както построяването на генератор на безплатна енергия, или на машина на времето; въпреки всичко това се оказва, че за Империята на космозлото във Вселената една беда не идва сама. Не стига, че толкова много досадни изобретатели бомбардират позициите на академичните корифеи със своите открития, но за управляващия елит се откроява и нещо още по-страшно. Досега от толкова много несвързани експерименти, разхвърляни по целия свят, се оказва, че хардуерът, необходим за постигането на която и да е от тези три цели; или за постигането едновременно на всички тях е почти напълно идентичен и взаимозаменяем.
Тоест за покоряването на „светата троица“ на постулираната физична невъзможност — ако мога така да нарека построяването на машина на времето, на гравитолет и на генератор на безплатна енергия — е необходим един и същ хардуеър. Така че с устройство, построено за постигането на която и да е от тези три цели, могат лесно да се постигнат и останалите две — или само с един шут да й се забият едновременно три гола и на трите врати, които Империята на космозлото така ревностно е пазила от непосветените академични физици през последните 100 години.
Както споменахме в предишната глава, не само Джон Сърл в Англия, но и Виктор Шаубергер в Австрия, който също бе тръгнал да търси безплатната енергия, най-неочаквано се „спъна“ в антигравитацията. И двамата я откриват по подобен начин — съвсем неочаквано за тях, така да се каже — без да искат. В един хубав ден генераторите на безплатна енергия и на двамата изведнъж започват по необясними причини да левитират (Александер,89; Шаубергер,96). Всичко това доказва на практика горната хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и антигравитационен двигател, и двигател на безплатна енергия.
Или пък изобретателите на откъсналите се от своето захранване и загубилите се в небето чинии, които мълниеносно са прозрели, че такава устремена вироглавост от страна на техните творения може да се обясни само ако се приеме, че те изведнъж са почнали да работят като генератори на безплатна енергия, включвайки се резонансно и въртеливо във вортексните енергийни канали на Вселената.
През 20-те години в Германия д-р Хайнрих О. Шуман тръгва от обратния склон да щурмува върха на същата „света троица“ на физичната невъзможност, като първо построява в заводите на Месершмит една три-жироскопна контраротираща машина на времето за тайното немско общество Врил. Не само че се поразходил напред-назад из земната история, но без да иска, д-р Шуман също се натъкнал на антигравитацията. Един ден се оказало, че при определени обороти на контражироскопиращите маховици (с диаметри от 8, 7 и 6,5 м), неговата машина на времето изведнъж започнала спонтанно да левитира (ТХГ, 1993). Опитите на д-р Шуман пък експериментално доказват втората половина от горната хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и антигравитационен двигател, и машина на времето. По късно великият откривател доразвива своята машина на времето и построява на нейна база двуроторните контражироскопиращи електрогравитационни двигатели, изработени като плоски дискообразни електромотори. Те работят с безплатна енергия и са вградени в едноместните изтребители-прехващачи от серията Vril, частно-построени през 30-те и 40-те години на този век в заводите на Вили Месершмит от тайното общество Врил. Тази взаимозаменяемост между трите физически феномена ще обсъдим още по-подробно във втори том на тази книга.