Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на цялата академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо повече от „съмнителна митология и непотвърдени слухове“, точно по аналогия на неговия успех и аз се запитах един ден дали не би могло да има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази планина от непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани „безотговорни измислици“ за антигравитационни машини и експерименти, появили се в периферията на медиите и общественото съзнание през последните 150 години.
По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на Обществото за древните астронавти, Ancient Astronaut Society, — Ерик фон Деникен — събра през последните 40 години огромна колекция от исторически източници, която го наведе на предположението за многократни посещения на нашата планета в древността от многобройни извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички истории и митове за посещения на представители на различни космически цивилизации на Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии, измислени от „болни примитивни мозъци“. Въоръжен с това смело предположение, той успя след време да открие десетки материални доказателства — произведения на изкуството, паметници и храмове по цялата планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните астронавти-учители във всички кътове на Земята.
По аналогия с пионерните открития на Шлиман и Деникен, аз също си зададох този най-важен въпрос: „Може ли да има някаква реална фактическа основа на изобилния митологичен материал за огнените колесници от древността, демонстриращи своя висш пилотаж пред нашите смаяни първобитни прародители? Може ли да има някаква доза истина в още по-обилния «фолклорен» материал за стотиците хиляди наблюдения на НЛО по Земята през XX век? Или в изобилните истории за обикновени самоуки механици, демонстриращи летящи антигравитационни устройства пред медиите и телевизията?“
U044: 48 УФО профили от ВВС учебник.
Систематизиране на 48 различни модела на НЛО, засечени и фотографирани от американските ВВС, и включени в секретния учебник на пилотите-курсанти от Военновъздушната академия в Колорадо Спрингс, въпреки „най-официалните“ уверения на говорителите по печата на същите ВВС, че извънземните летящи чинии не са нищо повече от формации на диви патици, извършващи полети със свръхзвукова скорост.
Оказа се, че може да се открие общ знаменател между това множество от съвършено несвързани помежду си древни истории за пилотирани огнедишащи бойни колесници и между огромния брой съвременни контакти с извънземни летателни апарати. Можем също така да открием и аналогии между летящите вимаани от митологичните предания и от най-съвременните разработки на тайнствени лещовидни летящи апарати-гравитолети в суперсекретните „черни“ проекти на американските военни например. Проекти, за чието финансиране даже и конгреса на САЩ няма право да знае абсолютно нищо.
1.1. Общият знаменател на ротационната симетрия — най-важната геометрична характеристика на наблюдаваните НЛО.
В десетки страни са написани досега безброй доклади от военни, академични и цивилни организации, обобщаващи наблюденията на НЛО по целия свят. Независимо от безкрайното разнообразие на външните форми на забелязаните апарати, и независимо от това, че някои от тях имат наистина доста странни и несиметрични форми (като триъгълници, пентаграми, бумеранги, и какво ли не още), може съвсем уверено и определено да се каже, че главната характеристика и най-важният общ знаменател на топологията на външната повърхност на огромното болшинство от наблюдаваните около цялата наша планета НЛО е преобладаващата ротационна симетрия около вертикалната ос. (За нашите по-нататъшни дискусии това винаги ще бъде оста, спускаща се към центъра на Земята.) Независимо от най-различните форми на напречни сечения на тези летящи апарати, в преобладаващото си болшинство чиниите могат да бъдат завъртяни около своята вертикална ос, без да „бият“ или да „хлопат“. Което на популярен език значи, че те имат осова симетрия по тази ос.