С допълнителни ракетни ускорители летящият клин достигнал скорост от 1360 км/час, или доста над Мах-1 (Ратхофер и Етъл, 92). Предполагам, че това става при хоризонтален полет, което значи, че и скорост от Мах-2 би била достигната при пикиране вертикално надолу на пълна газ, а с още по-мощни двигатели даже и при хоризонтален полет. От всички не-антигравитационни апарати в немския арсенал, този невероятен летящ клин е може би първият самолет в света, който благодарение на своята авангардна аеродинамика преодолява не само звуковата бариера, но и Мах-2.
А Чък Йегър и неговото шумно „първо покоряване“ на звуковата бариера пет години по-късно в САЩ, на 14.10.1947 г., с неговия самолет с нестреловидни криле, е само една умело направена димна завеса, за да се скрият зад нея от останалия свят много по-ефективните обтекаеми свръхзвукови форми на летателни апарати, изпробвани от немците няколко години по-рано. Горкият Чък наистина. Неговият тромав самолет с прави криле изглежда като примитивна каруца до дяволския устремен клин на планера на проф. Липиш. Да оставим настрана факта, че даже и този „самолет-рекордьор“ на Чък, неговия Бел X-1, произведен от фирмата Бел Еъркрафт, е също един типичен и „предъвкан“ стар немски модел — вероятно копиран от двумоторния свръхзвуков ракетен изтребител с прави криле DFS-346, проектиран в началото на войната от немското Аерокосмично дружество, и впоследствие построен за американците от пленените немски инженери.
След войната проф. Липиш разработва в САЩ съвместно с фирмата Конвеър прототипа на своя революционен делтовиден свръхзвуков изтребител XF-92А, от който последва цяла серия делтовидни свръхзвукови изтребители-прехващачи: YF-102, F-102 и F-106; а също и първия голям американски свръхзвуков бомбардировач с делтовидни криле В-58 Hustler. Но на нито един от тях американците не се решават да монтират правопоточните двигатели на д-р Зенгер, „за да не изпуснат духа от бутилката“ както се казва — за да не покажат на света на какво наистина са способни тези уникални двигатели.
Както може да се очаква, изследванията и разработките на един от пионерите в немските и световни правопоточни авиационни модели проф. д-р Ойген Зенгер стават следващата поредица от гениални немски открития, засекретени и потънали в забрава след войната. Завършил докторат на 25 години, младият Зенгер е един от най-гениалните немски авиационни конструктори. Неговите новаторски изследвания върху правопоточните двигатели, продължили пионерната работа на Куно, Рене Лорин и Рене Ледюк във Франция, и на инж. Люксхолм и проф. Валтер в Германия, започват един хубав ден с монтирането на преработена за целта стоманена канализационна тръба с диаметър от един метър върху камион, препускащ надолу по стръмен път, ускорявайки до точката на възпламеняване това ревящо и огнебълващо чудовище на гърба си. Запазила се оригинална снимка от тридесетте години на този най-бърз камион в света беше публикувана наскоро в списанието на Смитсонския аерокосмичен музей във Вашингтон. Правопоточният двигател е много прост за изработка наистина, след като един път са направени сложните аеродинамични и термодинамични изчисления на сеченията на последователните секции: всмукваща, компресорна, горивна и соплова.
В началото на века немците експериментират с най-различни машини, задвижвани с ракетна тяга — планери, състезателни пистови коли, релсови коли, шейни върху лед, даже десантни или радиоуправляеми лодки-мини на военноморските сили. Възможно е да са били използвани стартови ракетни ускорители, за да засилят камиона например до 200 км/час преди включването на носения от него „правопоточен двигател“. Това не е чак толкова голяма скорост за един камион, след като световният рекорд даже за парен локомотив, теглещ нормален пътнически влак е 204 км/час на специално-подготвена отсечка по трасето Лондон-Манчестър. Опитите обаче вероятно показват, че само при едно малко невнимание на шофьора камионът може да излети от пътя като ракета с тези хиляди конски сили, завързани за гърба му. Зенгер разбира, че за по-сериозни опити са необходими и по-големи скорости на предварително ускоряване на правопоточния двигател, преди той да може да се включи.