Все така недоволният от себе си д-р Зенгер уголемява своето творение още повече, увеличавайки мощността му четирикратно, като просто взема една по-голяма канализационна стоманена тръба с диаметър от около 1,5 м. Понеже монтирането на този ревящ огнемет с проектирана мощност от 20 000 конски сили (14 700 kN) при скорост над Мах-1 не би било възможно върху един камион, д-р Зенгер се ориентира към по-сигурния и изпробван от немските военновъздушни сили изпитателен стенд — към двумоторния бомбардировач-лаборатория Do-217 на Дорние.
Този гигантски двигател, с диаметър почти колкото тялото на бомбардировача, е монтиран върху него, точно както 40 години по-късно инженерите от НАСА окачват космичната совалка върху самолета-транспортьор — модифицирания Боинг-747. Бомбардировачът се издига на голяма височина, и стартовият бутон е натиснат. Надявам се неговият пилот да е имал късмет да не насочи твърде високо към хоризонта носа на своята машина, защото според мене е съществувала реалната възможност само за броени минути тя да излети в балистична траектория извън атмосферата.
ИЛСТР: от Бориславов, стр. 131, напреко на страницата:
Гигантският правопоточен двигател на д-р Зенгер с диаметър около 1.5 м и мощност 20 000 к.с. (44100 кВ), монтиран върху летящата лаборатория — бомбардировачът Do-217 на Дорние.
А не трябва да забравяме все пак, че този гигантски двигател е направен от една малко видоизменена, но все пак банална стоманена канализационна тръба; че той има вместо горивна помпа една най-обикновена градинарска водна помпа, задвижвана вероятно от стартер на лека кола; и използва няколко обикновени петролни варели вместо резервоар за гориво. Това е всичко. Уникалното качество на правопоточните двигатели е, че колкото по-висока е скоростта на полета, толкова по-голяма става тягата и се намалява разходът на гориво, поради покачването на температурата и налягането в горивната камера — а оттам и на термодинамичното КПД на изгарянето на горивото. Най-важната подробност е, че този огромен двигател всъщност е мащабно-намаления модел на още по-невероятен двигател с мощност от 60 000 к.с. (44 000 kW). На негова база д-р Зенгер е предвиждал да създаде свръхзвуков височинен изтребител-прехващач.
Колкото и налудничави да звучат тези планове, през 1943 г. д-р Ойген Зенгер, д-р Ирене Брет и инж. Александър Липиш наистина започват проектирането на този мезосферен прехващач. Той е задвижван от гигантски правопоточен двигател Лорин-Зенгер с диаметър от 2.5 м и мощност 60 000 к.с. Температурата в неговата горивна камера е трябвало да достига 6 000 С, или толкова, колкото е на повърхността на Слънцето. За този модел засега нямам скица от външния вид на корпуса. Проектирало се е да излита с помощта на барутен ускорител с тяга от 3 000 кгс. Съвсем е ясно, че само материали с атомно-подредени решетки, като произведения от немците по извънземно ноу-хау материал „Импервиум“, за който ще говорим след малко, биха могли да издържат на тези температури при двигатели с дълъг ресурс, предназначени за многократна употреба.
Подозирам, че този гигантски 2.5 метров двигател, споменат в предната точка, от който имам вече няколко снимки в режим на полетни изпитания, е бил подготвян също така и за т.н. Зенгеров „антиподален“ суборбитален бомбардировач-стратегически ракетоплан. По точно за неговата подобрена правопоточна версия — за усъвършенстваните правопоточни първа и втора степени на неговата ракета-носител. Запускът се е планирало да се осъществи посредством огромен стартов катапулт — един ракетен ускорител-шейна, който да засили до необходимата скорост следващите две правопоточни степени. Този подобрен правопоточен вариант на ракетата-носител е разработен от първоначалната конструкция, която използва само ракетни двигатели в първите две степени, и е конструиран от Зенгер като конкурента на пилотираната балистична ракета А-9/А-10.
Подобрението при правопоточната версия се заключава в това, че не трябва да се носи на борда тежкия окислител за първите две ракетни степени, а се използва вместо него безплатния кислород от въздуха. Първоначалният ракетен вариант на антиподалния бомбардировач на Зенгер ще бъде описан накратко в шеста глава, в раздела за немските ракетни космични програми.