Революционния модел на новия правопоточен двигател пък той доразвива от първоначалните груби прототипи на Рене Лорин и на д-р Зенгер. Каква е уникалната идея на конструктора? Да сплеска двигателя и да го напъха в крилото: да напъха цилиндричните Зенгерови двигатели в своите сплескани клиновидни корпуси-летящи крила. За тази цел той метаморфозира цилиндричната тръба на двигателя в един клиновиден контур с променливо сечение, вертикално-сплескан като калкан, това сплескано сечение точно следва тънкото клиновидно делтовидно крило, вътре в което се вмества двигателя. По аналогия на мокрите крила-резервоари, Липиш открива и построява и „горещите“ крила-двигатели (Липиш, 52).
ИЛСТР: от Бориславов, стр. 135, Липиш-делта VI.
Трябва да помним, че все пак този двигател не е нищо повече от една сплескана куха и празна тръба без нищо в нея. Само трябва да се спази точната геометрия и вътрешни сечения на последователните секции на двигателя. Въпреки това д-р Зенгер получава един уникален мезосферен хиперзвуков бомбардировач без нито една подвижна и въртяща се част в своя двигател — може би с изключение на горивната помпа, която сигурно е една стандартна помпа от турбореактивен двигател. Освен това ако няма керосин под ръка, самолетът му би летял и с въглища, със захар на пясък, с рициново масло, свинска мас или мляна изсушена царевица, която също вероятно е разглеждана като възможно алтернативно и „подновяемо“ гориво от изобретателните немски химици. Един шнеков винт би ги доставял пред входния въздухозаборник на двигателя, и след това една „торо-разпръсквачка“ би ги размесвала с въздушната струя, нахлуваща в двигателя.
Да не забравяме, че шестте хиляди ракети Фау-2, които са изстреляни срещу Англия по време на войната, и които предизвикват евакуацията на един милион души само от Лондон, също летят с „подновяемото“ гориво (renewable fuel) метанол или метилов алкохол, произведен от бракувани ферментирали гнили картофи. В действителност мезосферният бомбардировач на проф. Липиш би летял с всяко едно въглеводородно гориво освен с извънземния елемент 115 р. А една малка пилотска грешка би могла да го изкара и в орбита, по аналогия на Черната птица. Това би било наистина твърде много за тайния банкерски елит!
Ето защо конструкциите на проф. Липиш са толкова строго забранени за употреба и никога не са популяризирани след войната — малкото на брой монополни производители на авиационни двигатели и авиационно гориво от развитите страни, всичките от тях контролирани задкулисно от няколкото глобални банкерски фамилии, биха загубили своя абсолютен монопол върху тези световни пазари, именно за да могат да задържат този монопол в своите ръце, след войната те „прокараха“ с техния финансов булдозер използването на изключително скъпите и ненадеждни турбореактивни двигатели с техните хиляди прецизни части, вместо простата празна „канализационна тръба“ на правопоточния двигател, работеща на въглищен прах. На карта бяха поставени трилиони долари приходи за тях от тоталния монопол върху глобалния пазар на турбореактивни двигатели и на авиационно гориво през следващите 75 — 100 години.
От всички разгледани досега модели на антигравитационни чинии, това поредно гениално творение на проф. Липиш е подчертано моят любимец поради факта, че то е наистина най-простата летяща чиния, построена някога на нашата планета. Тя има най-ниския технологически праг от всички останали немски чинии с двигатели с вътрешно горене, и практически само една движеща се част — големия лещовиден жироскопиращ резервоар за гориво. Въпреки това по мое мнение тя би могла да излети не само в орбита, но даже и извън гравитационното поле на Земята.
Дори след като е готов с революционния проект на своя мезосферен хиперзвуков бомбардировач, разгледан току-що, даже и след възможността на неговото творение да излети в орбита може би само с тягата на своя правопоточен двигател — даже и след всичките тези уникални характеристики на своя бомбардировач, проф. Липиш все още не е доволен. Причината за това е много проста — над главата му с всеки изминат ден все повече се усилвал побъркващият и всепроникващ тътен на стотиците летящи крепости, който кънтял непрекъснато, по 24 часа в денонощието.