Да обобщим: в преобладаващото болшинство от наблюдавани в полет летящи чинии се забелязва въртене на нещо в хоризонталната равнина, около тяхната централна вертикална ос на симетрия: въртене на материалния корпус — на целия, или на части от него. Или въртене на невидими и скрити в неротиращия корпус шумни и най-вероятно въртящи се електрически агрегати. Или въртене на полета и светлини, жироскопиращи в кръг, „на хоро“, по повърхността или около корпуса на гравитолета. Или пък произволни комбинации от тези три основни параметъра.
U046: 30 УФО профили от японска книга.
Японски уфолог-художник пресъздава в най-големи детайли външната геометрия на многобройни наблюдавани извънземни (и може би някои от тях и земно-построени) НЛО. Забележете неизменната ротационна симетрия около вертикалната ос независимо от най-различните форми и геометрии на извънземните гравитолети, говорещи за използването на най-разнородни физически ефекти като източника на генерираната антигравитационна сила.
От съвременните да се прехвърлим сега към древните източници на „въртеливи откровения“. Индийските свещени писмени паметници като „Махабхарата“ разказват за съществуването в древността на летящи огнени колесници, или вимаани, дадени на древните герои от техните извънземни учители-астронавти. В тези епоси можем да прочетем историята за огнената битка във въздуха между двама такива герои. След поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да изхвърли от колесницата на своя опонент най-важната нейна част, наподобяваща воденичен камък, която именно позволявала на вимааната да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с ротационна симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита воденичен камък, отново е магическия ключ, позволяващ на антигравитационната вимаана на нашия древен пилот-изтребител да се рее в небето.
От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни философски откровения на XX век, като книгата „Урантия“ например. Тя представлява следващото Триединно откровение към жителите на планетата Земя, получено от тази висша вселенска йерархия след „Новия завет“. В многобройните статии, посветени на проблемите на фундаменталната вселенска физика в нашата част на локалната група от дузина галактики, се споменава за способността на жироскопа да не се „подчинява“, да не се поддава на гравитацията — т.е. да се „изолира“ чрез своето въртене от нейното действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той обикновено се върти около вертикалната ос спрямо земната повърхност (Урантия, 1).
През 1952 г. немското списание „Дас уфер“, публикува серия статии върху немските летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото заглавие тази магическа и толкова забранена от модерната физика дума „летящ жироскоп“. Статиите бяха озаглавени „Летящите чинии — не са ли това немски летящи пумпали?“, „Fliegende Untertasse=Deutscher Flugkreisel?“. На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и жироскоп. На 2.IV.1959 г. друго немско списание — „Хайм унд Велт“, също публикува статия, в която употреби ключовия термин „летящ жироскоп“ още в заглавието: „Flugkreisel, irdisch“. Директният му превод значи „Земни летящи жироскопи“, като контекста на статията е, че около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни летящи чинии, а обикновени летящи жироскопи, произведени в Германия още по времето на войната.
В книгата „Урантия“ се споменава и фактът, че антигравитационния потенциал на едно физично тяло е пропорционален на неговата маса и на скоростта му на въртене (Урантия, 2). Както ще видим в следващите глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата антигравитационна физика на тайните проекти за чинии-изтребители на Третия райх би могло да се намери в световната литература от това просто резюме?
1.3. Таблоидни и вестникарски потвърждения на жироскопната антигравитация.