VT19: Крингелблиц: 2 гуми върху джанта.
Двете вътрешни гуми на роторите са заболтени една за друга и щастливи се въртят заедно в една посока. В нашата малка демонстративна драма те играят ролята на пръстеновидния роторен пакет на двигателя, който се състои от заболтените един за друг тороидни ротори на компресора отгоре и на турбината отдолу. Аналогично и външните гуми на двете колела — играещи ролите на „статорите“ на компресора (отгоре), и на турбината (отдолу), са заболтени заедно, но се въртят в противоположната посока на вътрешните гуми (т.е. на роторния пакет). В нашата драма външните гуми играят антагонистичната роля на пръстеновидния „статор“, който е същевременно и кожуха на двигателя. Този кожух е монтиран вътре в корпуса на летящия диск и заболтен за него. Тоест имаме ротор въртящ се вътре в статорния кожух, последният на свой ред е монтиран вътре в корпуса на Донътблица. Понеже кожухът се развърта от разширяващите се газове в турбинната секция, той предава на корпуса едно допълнително развъртащо усилие, което заедно с тягата на периферните тангенциални дюзи на двигателя предизвиква жироскопирането около вертикалната ос на целия корпус, заедно с резервоарите за гориво — най-тежката част на чинията. Значи в този статорен ансамбъл най-дейна роля играят: статорните кожуси на компресора и турбината, на външната ротираща част на корпуса (т.е. без кабината), и накрая тежките резервоари за гориво, монтирани в самата нейна периферия. Което ще рече статорният ансамбъл се състои от почти целия летящ диск, без кабината и роторния пакет.
VT20: Крингелблиц: кое накъде се върти.
Какъв е смисълът да се строи този невероятен двигател с диаметър (ако го изправим вертикално) колкото височината на 3–4 етажна сграда, след като немските конструктори просто биха могли да наредят повече стандартни турбореактивни двигатели около периферията на диска, по системата „колкото поеме“, както при Флугшайбата, разгледана току-що, и да получат пак същата мощност? Оказва се, че решението съвсем не е толкова просто. Както казахме преди малко — една постоянна неудовлетвореност не дава мира на конструкторите, и ги кара да надминават себе си с всяко свое ново творение.
За нашите читатели, които се увличат от физичните принципи, залегнали в основите на този двигател, бих предложил следното разсъждение. Възстановявайки логиката на конструкторите на Крингелблица, на Блица-геврек, ние можем да поразсъждаваме малко за антигравитационната физика на различните жироскопиращи геометрични форми: на саламите, тортите и гевреците. Така можем да открием веднага как да подберем най-подходящата от тях за нашия проектиран антигравитационен двигател, припомняйки си едно от основните изисквания за неговата ефективна работа: правилото за максимизиране на неговия маховичен момент, за да може той да създава едно ефективно завихряне на физическия етер (Терз, V.94). Даже не е нужно да се ровим в гимназиалните учебници по физика, за да открием в тях формулите за изчисляването на ротационните инерчни моменти (научната терминология за нашия прост маховичен момент) на тези три жироскопиращи тела, дадени по-горе — на салама, на тортата и на геврека — защото това отдавна е направено например от конструкторите на автомобилни двигатели. Използваната във всичките тези двигатели дисковидна форма на маховиците им ще ни подскаже, че „саламената“ геометрия съвсем не е подходяща за нашите изисквания за добър маховик. Значи дискът ще е много по-добър за изискванията за голям маховичен момент от салама. А това значи, че той ще е същевременно и един по-ефективен антигравитационен генератор.
А пък пръстеновидните нови модели на фризбита ще ни подскажат и още по-модната сред конструкторите на летящи чинии геврековидна тороидна форма, която е и най-подходящата маховична форма за нашите цели да създадем един ефективен завихрящ генератор на етерни вортекси. Тя е по-добра даже и от класическия сплескан като торта дискообразен маховик на автомобилния двигател. Ето защо тороидната форма на двигателя на Донътблица се оказва най-добрата за нашите маховични цели. Което пък повишава и нейната ефикасност като антигравитационен двигател — като бъркалка на физическия етер. Всичко това ще повиши много и подемната сила на апарата.