Глава 5
Участие на немските летящи чинии във въздушните битки на войната.
Книгите на Веско и Харбинсън, а също и множество други материали от съюзнически вестници по времето на Втората световна война, споменават редица случаи на единични въздушни боеве, когато в небето на Германия са били извършвани ограничени изпитателни, разузнавателни или пък даже прехващателни полети на немски летящи чинии срещу формации от съюзнически бомбардировачи. Някой автори споменават дори за цели масови въздушни битки между немските чинии-изтребители и бомбардировачите на съюзниците.
Резултатите от светкавичните нападения на немските чинии са били обикновено унищожителни за летящите крепости на съюзниците — те са били като тромави „седящи патици“ за мълниеносните нападения на чиниите-изтребители, много от които са летели с около или свръхзвукови скорости. В тази книга и още по-подробно в следващите разширени томове ще бъдат включени и много от оригиналните съобщения от съюзническите вестници по онова време за атаките на немските летящи чинии над техните самолети, а също ще бъдат обсъдени и различните нови оръжия и смарт-муниции, конструирани от немците и въведени на въоръжение в първите експериментални ескадрили, въоръжени с летящи чинии.
5.1. Конвенционалното въоръжение на летящите чинии.
Немците монтират на своите летящи чинии всички най-добри традиционни оръжейни системи, създадени от техните конструкторски бюра. Освен изпитаните бордови авиационни картечници и автоматични оръдия, се монтират и стандартни 10 тонни оръдейни кули от танковете Тигър и Пантера, въоръжени с най-добрите немски дългоцевни танкови оръдия със 75×70 мм калибър, както ще видим в следващия том, описващ тежките по 100–150 тона бронирани електромагнитни чинии-изтребители на танкове от серията Haunebu-1 и 2, построени в тайните проекти на СС (ТХГ, 91 и 93, Ван Хелсинг, 93). Потопени в антигравитационното поле на чинията, в което „изчезва“ не само гравитационната, но и инерчната маса на всеки предмет, тези оръдия са имали значително по-голяма дългобойност от нормалните си земни събратя, защото и снарядите в цевта са били лишени от своята инерчна маса и са се ускорявали до много по-висока от нормалната скорост, преди да напуснат цевния канал.
S07: Haunebu с танковата кула.
S08: Танковата кула от пантера в детайл.
Ракетни установки за НУРС-овете въздух-въздух на фирмата Хеншел — HS-217 Фьон, или тези на Райнметал — R4M Оркан, се монтират отдолу под кабините на много от прототипните чинии-изтребители; а също вероятно и устройствата за изстрелване на крупнокалибрените 220 мм нурсове WrG-220, т.н. Wurfgranate, взети на въоръжение в авиацията от леките немски пехотни шестцевни ракетни минохвъргачки.
Първите разработени на Земята свръхзвукови ракети от типа „въздух-въздух“ вероятно се монтират и изпробват не само на реактивните изтребители Ме-262, но и на някой от летящите чинии. Това са ракетите с жично насочване — като ракетата Х-4 на д-р Крамер. В пресата се срещат съобщения за нейното изпробване например от витловия изтребител Фоке-Вулф 190А-8 (Бориславов, 96). Както и за многото други завършени и успешно изпробвани от немците типове ракети, и за X-4 се говори изключително малко след войната от съюзниците, които още доста години след това не са имали нищо подобно в своя арсенал.
Доказателство за това са фактите около успешното изпробване и потулване на многобройните други модели на немски бойни ракети. Радиоуправляемата ракета „въздух-вода“ на фирмата Хеншел успешно е изпробвана още през 1940 година в Северно море край Пенемюнде, а след няколко месеца отбелязва и първото свое бойно попадение (имам документалния филм от това попадение). Фирмата разработва в последствие над десетина модела на тази радиоуправляема ракета, включително и свръхзвукови прототипи с жично насочване, неуязвими за радиосмущенията на съюзниците. Радиоуправляемата смарт бомба X-1 Фриц на д-р Крамер, на която се монтира в последствие и миниатюрна телевизионна камера за визуално насочване (имам фотографията на цялата ТВ бойна глава), потопява през 1944 г. дезертиращия флагман на италианската флота, линейния кораб „Рома“, само с едно единствено точно попадение, хвърлена от самотен бомбардировач, летящ на 10 км височина (имам и документалните немски фото-кадри от самата атака, заснети от бордовата камера на бомбардира). Над една дузина ракети земя-въздух успешно са изпробвани от немците, но поради машинациите на немските тайни общества, чиито конци вече многократно казахме, че са били дърпани от Лондон и Ню Йорк, никога не се стига до тяхното масово производство и употреба на фронта, с цел да се приключи набързо войната.