NLO2: рисунка на БСМ в бой с изтребители.
5.2. Глобалният октопод на тайните общества и тяхната ръководна роля в разпалването и режисирането на световните войни.
Един много важен момент за разбиране на степента на участие на немските летящи чинии във въздушните боеве на войната е необходимостта човек да се запознае с подмолната глобална и интернационална структура на тайните общества на Земята, с техните „топли, братски и нерушими връзки“ помежду им, даже и зад грохота на световните войни. Не трябва да се забравя, че различните национални клонове на едни и същи тайни общества са тези, които послушно са следвали Илюминатите и глобалните банкери зад тях в планирането, разпалването и „менажирането“ на всички големи войни през последните няколко века, за да се максимизират астрономичните печалби, които банкерите прибират от тези свои най-богати златни жътви (Фаган, 67; Грифин, 72; Сътън, 72 и 73; Колмън, 90; Купър, 93; Ван Хелсинг, 93; Хилдер, 94; Максуел, 94; Терз, IV. 96).
Докато на дребните банки е разрешено от техните по-големи мултинационални „братя“ да правят своите пари от даване на малки заеми на населението за строеж на къщи и покупката на коли, а на „националните“ банки е разрешено да се специализират в отпускането на по-големи заеми за строежа на крупни национални обекти като заводи, железници, пристанища и комуникации, то най-големите частни глобални банки, които задкулисно притежават и „националните“ банки, и по-малките регионални банки във всяка една от страните на света, се специализират в правенето на своите пари главно от планирани войни и междуособици. Това са същите банкери, които са основателите, финансистите и вдъхновителите и на постоянно споменаваните в тази книга тайни общества.
От всичко това следва, че една война се води не да се унищожи врага завинаги, за най-краткото възможно време. Точно обратното, чрез умишленото протакане, и най-важното — чрез неизползването на най-модерните тайни въоръжения за бързото привършване на конфликта — се полагат максимални усилия войната да се удължи до 4–5 години, за да се максимизират печалбите от оръжейните доставки на банкерските концерни, които по желязно правило финансират и въоръжават и двете страни едновременно във всеки един световен конфликт. Банкерите обичат да пият кръвта и на двете воюващи страни бавно и с наслада, за предпочитане със сламка.
От това автоматично следва, че немските тайни общества никога не! биха разрешили на техните най-модерни и частно-разработени електрогравитационни летящи чинии, които ще разгледаме в следващия том на тази книга, да участват в конфликта, нападайки да речем столиците на техните „братя по клетва“ — американските и английските тайни общества. Така че освен за ограничени единични изпробвания, от които са останали многобройни статии с разкази на съюзническите пилоти-очевидци, големите електро-гравитационни чинии на немските тайни общества, въоръжени с мазерните оръдия, никога не са били използвани масово, систематично и методично във въздушната война над Германия.
5.3. Ненадеждността на конвенционалните немски чинии.
В същото време останалите конвенционални летящи чинии с двигатели с вътрешно горене, разгледани в предишните и в следващата глави и построени не от тайните общества, а от секретните проекти на Луфтвафе-то и Вермахта — проекти с доста по-ниски нива на секретност от частно-финансираните програми на тайните общества — са били твърде малобройни и твърде ненадеждни, за да направят забележима промяна в хода на военните действия. Освен това тайните общества правят всичко възможно да не се стигне то тяхното масово серийно производство. Във всеки един момент немците едва ли са разполагали с повече от 10–15 годни за полет експериментални летателни апарати.
Причините за това са били тяхната ненадеждност, огромният им апетит за гориво и необходимостта от често кацане за зареждане с гориво и муниции, което не им позволява да се задържат особено дълго във въздуха. Първите турбореактивни двигатели са имали освен това едва 10–20 часа живот. След това е трябвало да се подменят с нови. Накратко казано, за всеки час полет на една конвенционална летяща чиния след това били нужни по няколко дни за нейния основен ремонт и преглед на всички възли. И най-важното — нека да не се забравя, че за цялата война Германия произвежда около 100 хиляди бойни самолета, докато съюзниците — Русия, Англия, Канада и САЩ произвеждат около 500 хиляди бойни самолета. Срещу всеки немски самолет във въздуха е имало средно по 5 противникови самолета.