Немският атомен физик проф. Хайзенберг говори още през 1943 г. за следващото поколение оръжия за масово унищожение след атомната бомба — за ананасовата бомба. Това е микроскопична бомба с размерите на ананас спрямо размерите на другите немски атомни бомби. Затова пък това е супермощна бомба, заредена най-вероятно с антиматерия, или с извънземния елемент-115 р, дискутиран в началото на книгата. Тя би била в състояние да унищожи целия Лондон или Ню Йорк само с една експлозия — нещо което не би било по силите на малките 20–50 килотонови немски атомни бомби, като хвърлената над Хирошима (Терз и Билек, IX.92).
Научноизследователските и развойни институти към тайното общество „Черното слънце“ на СС построяват и едно от най-страшните оръжия в немския арсенал — мазерните, или магнитно-лазерните лъчеви оръдия — тъй наречените на немски „Kraftstrahlkanone“, или KSK — „оръдия стрелящи със силови лъчи“, с калибри от 2 до 12 см. Даже и малките калибри били в състояние да стопят броня с дебелина 10 см на няколко километра разстояние (ТХГ, 91 и 93; Ратхофер, 90). За тях ще разкажа по-подробно в следващите глави за частните антигравитационни проекти на немските тайни общества. Големите калибри, като КSK-12 например, са в състояние за няколко секунди, от другия край на хоризонта, да стопят и прогорят през всичките палуби на един линеен кораб отвор, водещ право в погребите за снаряди, причинявайки само с един изстрел неговата пълна гибел.
В литературата съществува и едно друго съобщение за лъчево оръжие, изпробвано от немците в края на войната (Стивънс, 95). Става дума за успешното изпробване през 1944 г. от елитни части на СС на румънския фронт на немско лъчево оръдие, излъчващо зеленикаво лъчение. След успешната демонстрация срещу настъпващите руски танкови части оръдието е било разглобено, пакетирано, заковано в сандъци и изпратено обратно в Берлин, а войниците от елитната есесовска част, имали нещастието да участват в тази демонстрация вероятно са били разстреляни от друга още по-елитна есесовска част, специализирала се в заличаването на следите от секретните операции на немските тайни общества. От Берлин оръдието е било спешно изпратено с подводница в Ной Швабенланд, да отбранява тази най-секретна Илюминато-германска колония на световните тайни общества от любопитните очи на останалия свят.
Причината немците да не използват през войната своите лъчеви оръжия е била абсолютно същата, както и в случая с техните ядрени бомби. Съюзниците са разполагали още от края на XIX век със свои собствени разработки на подобни лъчеви оръжия. Техният изобретател е отново най-великият от великите — Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата). Освен този тип „примитивни“ смъртоносни лъчи, които са могли да унищожат целта само по права линия и при директна нейна видимост, най-много до линията на хоризонта, в началото на XX век Тесла изобретява за американските тайни общества и своите още по-страшни „Теслови гаубици“. Това са тъй-наречените глобални хиперпространствени скаларно-интерферометрични излъчватели, които могат мигновено да „доставят“ през хиперпространството до всяка една точка на Земното кълбо експлозия, подобна на ядрената, за унищожаването не само на традиционните военни цели, но също и за целите на климатични и земетръсни войни (Биърден, 78).
Като че ли това не е било достатъчно за гения на Тесла. Той изобретява непосредствено преди Втората световна война и тъй-наречения „де-материализиращ“ лъч — или по неговите собствени думи „тоталното пацифистко оръжие“, предназначено да сложи край на всички други оръжия и войни. Подобен на радарния лъч, този дематериализиращ лъч можел мигновено да „транспонира“ необратимо и безвъзвратно в друго от нашето време-пространство всеки предмет, облъчен от него — сиреч да го накара да изчезне завинаги от нашата реалност, без да го убива или унищожава. Например да „препрати“ във времето на динозаврите цяла танкова армия на противника (за Тесла виж библиографията на края на книгата).
С употребата на този лъч най-големите танкови битки в историята на Земята — при Курск и при Ел Аламейн в Сахара, биха завършили с тоталната победа за съюзниците точно за 1–2 минути, или точно толкова, колкото би траело облъчването от край до край на целия хоризонт с този магически лъч, който би накарал за същото това време панцер-армиите на немците да се изпарят и изчезнат завинаги от нашето време-пространство. С това оръжие, поставено на летяща чиния, командните центрове и главните групировки на немските войски биха били разбити само за няколко часа, и Третият райх би капитулирал безусловно. Но нали точно това би било най-голямата анатема за международните банкери, задкулисно финансиращи и хореографиращи цялото това геноцидно шоу.