Тридесет и седем
— Но двигателите не са загрели още! — извика Алек. — Някоя клапа може да се пропука в този студ!
— Или ще сработи, или няма да сработи — извика му в отговор Хърст. — Корабът така или иначе ще се издигне!
Главният инженер на Левиатан беше прав. Баластът, който се изсипваше под тях от баластните резервоари, проблясваше на слънцето. Металната палуба под краката на Алек се надигна, както морски съд, носен от вълна в океана. Хората препускаха през снега към кораба, а навсякъде около тях като в джунгла се носеше безбожният вой на хрътките и свирките на екипажа.
Корабът отново се надигна, въжетата от кораба до земята се изопнаха и затегнаха, а ледът върху им се пропука и захвърча във всички посоки. Г-н Хърст сновеше около отсека и прерязваше вървите на установките, които бяха използвали, за да издърпат частите на двигателя нагоре. След съвсем кратко всички връзки със земята щяха да са прекъснати.
Ала моторът все още не беше напълно смазан. Половината от свещите още не бяха тествани, а Клоп бе забранил да се пали, преди лично да е проверил клапите.
— Дали ще заработи? — попита Алек Хофман.
— Заслужава си да опитаме, сър. Просто го запалете бавно.
Алек завъртя стартера. Все още му беше странно да вижда стрелките и измервателните уреди на Бурехода извън обичайното им обкръжение в пилотската кабина, както и чарковете и буталата, които обикновено се намираха в долната част на самохода — сега прострени под открито небе.
Когато смаза свещите, около главата му се разхвърчаха искри.
— Сега по-бавно — рече Хофман, поставяйки очилата на лицето си.
Алек пое в ръка единствения лост — другият бе при двигателя на десния борд, заедно с Клоп, и го избута леко напред. Частите се задвижиха все по-бързо и по-бързо, докато ревът на двигателя не разтресе целия отсек. Надникна през рамо, за да види как вътрешностите на осакатения Буреход се въртят пред очите му, а от ауспусите се надига черен дим.
— Чакайте заповед! — Надвика тътена г-н Хърст. Посочи към сигналната маркировка върху мембраната на въздушния звяр. Главният инженер вече бе обяснил, че е направена от кожа на сепия, свързана чрез изкуствено създадена нервна тъкан към рецептори, поставени на мостика. Щом офицерите на кораба поставеха оцветен лист хартия към сензорите, сигналната маркировка повтаряше цвета с точния оттенък, на принципа на животните, които умеят да се сливат с пейзажа в естествената природа. Яркочервеното означаваше пълен напред, лилавото означаваше на половин скорост, а синьото — на четвърт скорост, с всички останали междинни оттенъци.
Ала сега двигателите не бяха тествани и Алек се съмняваше, че неговата представа за ход на половин скорост би съвпаднала с тази на Клоп. Можеше да им отнеме дни да установят необходимия баланс, а германците щяха да са тук само след минути.
Наземните въжета плющяха, докато хората от екипажа ги прерязваха и Алек отново почувства движение под краката си. Студеният вятър сега избутваше кораба — големият звяр се придвижваше странично над ледника.
— Четвърт скорост! — крещеше Хърст. Сигналната маркировка бе придобила тъмно син цвят.
Алек бавно натисна крачния педал. Перката се задвижи. Врътна се мързеливо за миг, а след това всички чаркове се впримчиха и се завъртяха бързо — остриетата изчезнаха от поглед в размазано петно.
Съвсем скоро перката започна да всмуква леден вятър над незатворения двигател. Алек приклекна ниско, загръщайки се по-плътно с палтото. Ако това бе четвърт скорост, какво ли щеше да е пълната?
— Намалете малко — извика Хърст.
Алек погледна към сигналната маркировка, която бе избледняла. Отпусна леко лоста, като внимаваше да не натоварва двигателя.
— Чувате ли това? — попита Хофман, след като стана сравнително тихо. — Двигателят на Клоп.
Алек се заслуша напрегнато — долови далечен тътен. Докато неговият двигател се задавяше, този на Клоп работеше стабилно и вече караше кораба да се завърти наляво.
— Работи! — извика той, смаян от това, че двигателите на Бурехода могат да накарат нещо толкова огромно да се движи в небето.
— Но защо завиваме на изток? — попита Хофман. — Не е ли това посоката, от която се задава фрегатата?
Алек преведе въпроса на г-н Хърст.
— Може би капитанът иска да набере скорост надолу по дължината на долината. Малко сме тежички заради вашите двигатели и движението напред ще успее да повдигне кораба. — Хърст посочи с пръст над рамото му. — А може би е забелязал онези негодници там…