Алек се обърна, надничайки през размазаното петно на перката. Зад гърба им във въздуха се носеше цяла флотилия кораби — Кондори, изтребители Хищници и гигантски нападателен кораб Албатрос с прикрепени към гондолата му безмоторни съдове. Голяма въздушна атака, изчислена така, че да се спусне към тях, точно когато Херкулес и неговите разузнавачи пристигнеха от Австрия.
Главният инженер се облегна на подпорите и мързеливо постави крак върху основната сглобка. Отново постави очилата си и каза:
— Надявам се тези ваши така шумни машинарии да са готови.
— И аз така се надявам. — Алек нагласи собствените си очила и се обърна отново към контролната установка. Носът на Левиатан се накланяше бавно на изток, докато корабът не застана в стартова позиция към дължината на долината.
Сигналната маркировка се обагри в яркочервено.
Алек не дочака командата на Хърст. Рязко избута лоста напред. За миг плетеницата от чаркове и клапи се задави. Но след това двигателят отново ревна и перката се завъртя срещу трептящата слънчева светлина.
— Проверете баланса — извика Хърст, надвиквайки шума.
Алек разбра какво имаше предвид мъжа — корабът завиваше към десния борд, а неговият двигател работеше на по-силни обороти от този на Клоп. Черните зъбери на планината се изпречваха пред тях.
Издърпа малко лоста, но само след миг корабът бързо започна да завива в обратната посока. Явно Клоп също бе забелязал отклонението и бе засилил още оборотите на своя двигател, за да компенсира.
Алек изръмжа от отчаяние. Сякаш двама души се опитваха да управляват отделно двата крака на един самоход.
Г-н Хърст се засмя и извика.
— Не се тревожете, младежо. Звярът ни вече схвана идеята.
Алек присви очи срещу ледения насрещен вятър. Флангът на създанието, прострян пред погледа му, се съживи. От долната му част се носеха вълни по цялата му дължина, като тревисто поле, полюшващо се на силния вятър.
— Какво става?
— Казват се ресни. Като малки гребла, които се движат във въздуха. Звярът ще изправи посоката на движение, дори ако машинистките ви двигатели не успеят да го сторят.
Алек преглътна, неспособен да откъсне очи от движението по повърхността на въздушния звяр. Докато работеше по двигателя, се бе опитал да си представи, че той е просто грамадна машина. Сега отново се бе превърнал в живо същество.
Малките гребла някак успяваха да ги насочат по протежението на долината. Алек предположи, че е като да яздиш кон. Можеш да му подсказваш накъде да върви, но той сам избира къде точно да стъпи.
Хофман го смушка по рамото.
— Кажете сбогом на милия ни дом, млади господарю.
Алек погледна наляво. Замъкът се изнизваше покрай тях. Провизии за десет години и всичко това бе загубено само за две нощи престой…
Ала беше прекалено близо до тях — стените на замъка бяха почти на едно ниво с двигателя. Висящите под Алек въжета все още се влачеха по снега. А те се насочваха право към фрегатата и нейните разузнавачи.
— Не се издигаме!
— Сякаш сме натоварени с още около половин тон — извика Хърст. — Не е възможно учените да са сгрешили толкова много! Убедени ли сте, че тези двигатели не са по-тежки, отколкото ни казахте?
— Не е възможно! Господин Клоп знае точното тегло на всяка част от Бурехода.
— Може, но нещо ни задържа! — извика Хърст.
Алек забеляза как нещо просветва пред тях — още баласт, който се изливаше от предните резервоари. После под тях прелетя някакъв предмет.
— Мили Боже! — викна Хофман. — Това беше стол!
— Какво става? — попита Алек Хърст.
Главният инженер проследи поредния стол, който се приземи долу.
— Дадоха баластна тревога. Всичко, което можем да си спестим, отива зад борда. — Посочи напред. — И ето защо!
Алек присви очи срещу ледения вятър. В далечината се надигаше бяла вихрушка. Метални крайници просветваха на слънцето и вдигаха облаци от сняг.
Херкулес се носеше нагоре по долината към тях. На тази височина мостикът на Левиатан можеше да се удари в артилерийската палуба на фрегатата.
Инстинктът на Алек бе да дръпне лоста назад. Но сигналната маркировка още бе червена. Да загубят скорост означаваше да загубят височина, което само щеше да влоши нещата. А обратният завой щеше да ги заведе право под огъня на цепелините.
Хофман го сграбчи за ръката, наведе се близко към него и промърмори на забързан немски:
— Вината може би е на графа.
— Какво искате да кажете? — попита Алек. Почти не беше виждал Волгер откакто се бяха скарали на предния ден. Графът с неохота се бе съгласил с плана, но така и не им помогна с двигателите. Беше прекарал целия ден да снове от Бурехода до кораба и обратно, пренасяйки частите на безжичното радио и резервни части за новите им каюти на борда на Левиатан.