— Това са глупости, Алек. Пусни ме.
— Сигурен ли си?
— Да! Поддържаме им почти телесна температура. Още един човек вътре няма да е от значение.
Алек се поколеба.
— Е, тя каза, че Таса не е излизал на разходка цял ден. Ще издере стените на каютата й, ако не идеш да го разходиш.
Дерин въздъхна. Беше удивително колко досадна можеше да е докторката, без дори да присъства в стаята.
— Трябва да ти кажа нещо важно, Алек. Помести се и ме пусни вътре!
Той се намръщи, но отстъпи и я остави да се промуши през вратата в задушното машинно.
— Да му се не види, сигурен ли си, че не е прекалено горещо?
Алек вдигна рамене.
— Нареждания на доктор Барлоу. Каза, че болното яйце има нужда от топлина.
Дерин надникна в сандъчето. Две от оцелелите яйца бяха сгушени в единия край, другото бе само в средата, обградено от цял куп нагреватели — прекалено много. Пристъпи напред, за да провери термометъра и се намръщи. Яйцата си бяха на доктор Барлоу. Ако искаше да ги сготви — нейна си работа.
Дерин имаше по-важни неща, за които да се тревожи.
Обърна се към Алек.
— Капитанът ме повика днес. Попита ме за теб.
Алек помръкна.
— О…
— Не се тревожи. Нищо не казах — продължи тя. — Искам да кажа, че не бих нарушил обещанието си.
— Благодаря ти, Дилан.
— Въпреки че той… — Тя прочисти гърло и се опита да звучи съвсем нормално. — Каза ми да те наглеждам и да му кажа, ако разбера нещо.
Алек кимна бавно.
— Директно нареждане, нали?
Дерин отвори уста, но думите не излизаха — нещо се променяше в нея. По пътя насам се бе надявала, че Алек ще й позволи да каже на капитана и така щеше да се реши целият проблем. Ала сега в съзнанието й пропълзяваше едно напълно различно желание.
Осъзна, че онова, което в действителност желае, е Алек да разбере как е излъгала заради него и как ще продължи да го прави пак заради него.
Внезапно пак почувства същото, както когато Алек бе разказал за родителите си — пукот в прегрелия въздух. Кожата й бе изтръпнала там, където я бе прегръщал.
Нещата никак не отиваха на добре.
— Да. Май, да.
Алек въздъхна.
— Директно нареждане. Значи ако разберат, че си крил истинската ми самоличност, ще те обесят като предател.
— Да ме обесят ли?
— Да, задето заговорничиш с врага.
Дерин се намръщи. При цялото претегляне между обещания и преданост, бе пропуснала да мисли толкова напред.
— Е… не точно врагът. Не сме във война с Австрия, поне така каза капитанът.
— Още не. Но от онова, което Волгер чу по безжичното радио, то е въпрос на седмица-две. — Усмихна се тъжно. — Странно как всички тези политици решават дали да сме врагове или не.
— Да, страшна нелепица — промърмори Дерин. Тя стоеше тук срещу него, а не някакъв си политик. Решението беше нейно. — Обещах, Алек.
— Но ти си се клел пред Въздушните сили и пред крал Джордж — напомни й той. — Няма да те карам да нарушаваш обета си. Прекалено добър войник си, за да правиш това, Дилан.
Тя преглътна, пристъпвайки от крак на крак.
— Но какво ще ти сторят тогава?
— Ще ме заключат — отвърна Алек. — Прекалено ценен съм, за да позволят да избягам някъде в дебрите на Османската империя. А когато ме заведат в Англия, ще ме скрият на някое сигурно място докато не свърши войната.
— По дяволите! — възкликна тя. — Но ти ни спаси!
Момчето вдигна рамене. В очите му все още се таеше тъга. Вече не предизвикваше сълзи, но беше много по-дълбока от преди.
Тя му отнемаше и последната искрица надежда.
— Няма да те издам — обеща отново.
— Тогава сам ще се предам — тъжно каза Алек. — Истината ще трябва да излезе наяве рано или късно. Няма смисъл да се оставяш на бесилото.
Дерин искаше да спори, но и Алек не отстъпваше. Беше прав за това какво значи да не се подчиняваш на заповеди по време на война. Наричаше се предателство, а предателите се наказваха с екзекуция.
— Вината е изцяло на доктор Барлоу — мърмореше тя. — Никога нямаше да разбера кой си, ако не беше толкова любопитна. Тя също си мълчи, но такава умница като нея няма да я обесят.
— Сигурно няма — Алек отново вдигна рамене. — В крайна сметка тя не е войник. А освен това е жена.
Дерин зина. Почти беше забравила — Въздушните сили нямаше да обесят една жена, нали така? Дори да е обикновен войник. Ще я изритат, естествено, ще й отнемат всичко, което е желала — дома в небето. Но никога не биха екзекутирали петнадесетгодишно момиче. Би било прекалено неудобно пред обществото.