Почувства, че по лицето й се разлива усмивка.
— Не се тревожи за мен, Алек. Имам си един коз в ръкава.
— Не ставай глупав, Дилан. Това не е някоя от щуротиите ти. Това е сериозно!
— Всички мои приключения са дяволски сериозни!
— Не мога да позволя да поемеш такъв риск — продължи той. — Достатъчно хора си отидоха вече заради мен. Сега ще отидем двамата при капитана и ще му обясним всичко.
— Няма нужда да го правиш — спореше Дерин, но знаеше, че Алек няма да я послуша. Нямаше да повярва, че няма опасност за нея, освен ако не разбереше истината. Най-странното беше, че тя почти жадуваше да му каже, да размени своята тайна за неговата.
Приближи се с една крачка.
— Няма да ме обесят, Алек. Не съм войникът, за когото ме смяташ.
Той се смръщи.
— Какво искаш да кажеш?
Дерин си пое дълбоко въздух.
— Аз всъщност не съм…
Откъм вратата се дочу шум — дрънчене на ключове. Отвори се и вътре влезе доктор Барлоу, а погледът й помътня щом падна върху Дерин.
— Господин Шарп. Вие какво правите тук?
Четиридесет и едно
Алек никога не бе виждал толкова студенина в очите на д-р Барлоу. Погледът й прескачаше от Дилан на яйцата и обратно, сякаш смяташе, че момчето бе тук, за да открадне някое.
— Съжалявам, госпожо — промърмори Дилан, преглъщайки онова, което щеше да каже преди малко. — Тъкмо бях тръгнал да търся Таса.
Алек го хвана за ръката.
— Чакай. Не си тръгвай. — Обърна се към д-р Барлоу. — Трябва да кажем на капитана кой съм.
— И защо трябва да го правим?
— Заповядал е на Дилан да ме държи под око и да му съобщи, ако разбере нещо. Всичко. — Алек зае изправена стойка, като се опитваше да поддържа заповедния тон на баща си. — Не мога да моля Дилан да не се подчинява на директно нареждане.
— Не се тревожете за капитана. — Д-р Барлоу махна с ръка. — Тази мисия е моя, не негова.
— Да, госпожо, но не е само той — каза Дерин. — Адмиралтейството знае, че на борда има Машинисти и самият Първи лорд е питал за тях!
Лицето на д-р Барлоу потъмня отново, а гласът й се снижи до недоволен шепот.
— Този човек. Знаех си. Цялата тази криза е по негова вина, а той все още се осмелява да се намесва в моята мисия!
Дилан се опита да каже нещо в отговор, но не успя.
Алек се намръщи.
— Кой е този човек?
— Говори за лорд Чърчил — успя да обясни Дилан. — Той е Първият лорд на Адмиралтейството. Ръководи целия флот!
— Да, и човек би си помислил, че това ще му е достатъчно на Уинстън. Но не — сега прекрачва всичките си правомощия — каза д-р Барлоу. Седна до яйцата и издърпа няколко от нагревателите от болното яйце. — Седнете и двамата. Ще трябва да ви разкажа цялата история, османците така или иначе ще разберат съвсем скоро.
Алек си размени поглед с Дилан и двамата се настаниха на пода.
— Миналата година — започна тя — Османската империя предложи да си закупи военен кораб, построен във Великобритания. Кораб, който е сред най-модерните в света, с животно, което е достатъчно силно, за да промени баланса на силите в морето. И този кораб вече е готов да плава.
Тя замълча, погледна към термометъра, а после подреди още няколко нагревателя в сламата.
— Ала в деня преди аз и вие да се срещнем в Риджънт парк, господин Шарп, лорд Чърчил реши да отнеме кораба в полза на Великобритания. Въпреки че той вече бе напълно изплатен. — Поклати глава. — Подозираше, че османците може да преминат на другата страна през тази война и не искаше Осман в ръцете на врага.
Алек се намръщи.
— Но това е обикновена кражба.
— Сигурно може и така да се нарече. — Д-р Барлоу почисти стръкче слама. — По-важното е, че това е шокираща дипломатическа грешка. Този отвратителен мъж направи почти сигурно преминаването на османците на страната на Машинистите. И нашата мисия е да предотвратим това.
Тя потупа болното яйце.
— Но какво общо има това с тайната ми? — попита Алек.
Д-р Барлоу въздъхна.
— С Уинстън сме на нож по отношение на османците от доста време. Той не се радва на това, че се опитвам да поправя неговите грешки и с удоволствие се изпречва на пътя ми. — Погледна към Алек. — Ако разбере, че синът на ерцхерцог Фердинанд е наш пленник, ще му даде повод да върне кораба в Лондон.
Алек стисна зъби.
— Пленник? Страните дори не са във война! И ако позволите да ви напомня — кой поддържа двигателите на този кораб?