— Аз… мисля, че не знам точно, Ваше височество.
Алек се намръщи, но човекът имаше право. Тук долу нямаше кой знае какво да се види, освен през дулото на 57-милиметровото оръдие.
— А накъде тогава сме се запътили?
Войникът преглътна, а после посегна към комуникационния шлюз.
— Ще повикам граф Волгер.
— Не — извика рязко Алек и мъжът замръзна.
Александър се усмихна мрачно. Поне някой на тази машина си знаеше мястото.
— Как се казваш?
Човекът отдаде чест.
— Ефрейтор Бауер, сър.
— Добре, Бауер — отвърна той със спокоен и равен глас. — Заповядвам ти да ме пуснеш. Мога да скоча от люка в долната част докато се движим. Можеш да ме последваш и да ми помогнеш да се прибера вкъщи. Ще се погрижа баща ми да те възнагради за това. Ще бъдеш герой, а не предател.
— Баща Ви… — Лицето на мъжа притъмня. — Толкова съжалявам.
Като ехо, търкулнало се нейде от далечината, в главата на Алек се появи отново онова, което му беше казал граф Волгер преди химикалът да подейства — нещо, че родителите му са мъртви.
— Не — каза той отново, но заповедническият тон беше изчезнал. Внезапно металните стени в корема на Бурехода му се сториха смазващо тесни. Дори в собствените му уши, гласът му звучеше като детски хленч. — Моля те, пусни ме.
Ала мъжът отклони смутено поглед и посегна към шлюза с омазан в масло френски ключ.
— Баща ви подготви нещата, преди да отпътува за Сараево — каза граф Волгер. — В случай че се случи най-лошото.
Алек не отговори. Взираше се навън през визьора на Бурехода от пилотското кресло, наблюдавайки върховете на младите габъри, които се нижеха покрай тях. До него Ото Клоп управляваше машината с уверени, перфектни движения с лостовете.
Слънцето изгряваше, а хоризонтът се обагряше в кърваво червено.
Все още бяха дълбоко в гората и се носеха на запад по един тесен каретен път.
— Беше мъдър човек — обади се Клоп. — Знаеше, че може да е опасно да отива толкова близо до Сърбия.
— Но заплахите не можеха да държат ерцхерцога далеч от дълга му — каза граф Волгер.
— Дълг? — Алек се хвана за пулсиращата глава, все още усещайки вкуса на химикала в устата си. — Но майка ми… Никога не би я подложил на опасност.
Граф Волгер въздъхна.
— Баща ви беше щастлив в случаите, когато принцеса София можеше да участва в държавните дела.
Алек затвори очи. За баща му беше голяма болка, че на Софи й бе забранено да стои редом до него по време на официални събития. Още едно наказание за това да обичаш жена, която не е от кралски род.
Мисълта, че родителите му са мъртви, беше абсурдна.
— Това е номер, за да ме накарате да мълча. Всички вие лъжете!
Никой не отговори. Кабината се изпълваше с ръмженето на Даймлеровите двигатели и стъргането на клоните по камуфлажната мрежа на Бурехода. Волгер стоеше безмълвно със замислено лице.
Кожените дръжки, висящи от тавана, се полюшваха в такт с походката на самохода. Странно, но част от съзнанието на Алек можеше да се концентрира само върху ръцете на Клоп върху контролното табло и да се възхищава на умението му да управлява.
— Сърбите не биха посмели да убият баща ми — каза меко Алек.
— Мисля си за други заподозрени — отвърна равно Волгер. — Онези, които искат война сред великите сили. Но сега нямаме време да теоретизираме, Александър. Първата ни задача е да ви заведем на сигурно място.
Алек отново се взря навън през визьора. Волгер се бе обърнал към него просто като към Александър, без никаква титла, сякаш бе от простолюдието. Ала обидата някак загуби силата си.
— Сутринта имаше две нападения от наемни убийци — продължи Волгер. — Сръбски младежи, не много по-големи от вас — първо с бомби, а после и с пистолети. Провалиха се и в двата случая. Но вчера вечерта е имало пир в негова чест и са вдигали тост за смелостта на баща ви. Отровата отне живота на родителите ви за една нощ.
Алек си представи как лежат мъртви един до друг и празнината отвътре започна да расте. Само че тази история нямаше никакъв смисъл. Убийците щяха да дойдат за Алек — с половин кралско потекло, син на придворна дама. Не и за баща му, чиято кръв бе чиста.
— Ако наистина са мъртви, защо тогава някой ще се тревожи за мен? Сега съм нищо.
— Някои не мислят така. — Граф Волгер приседна на пети до командното място. Погледна през прозореца до Алек, а гласът му се снижи до шепот. — Император Франц Йозеф е на осемдесет и три години. Ако умре скоро, някои хора биха се обърнали към вас в тези смутни времена.