Щом се опитват да ме убият… значи всичко е вярно.
Граф Волгер приклекна до него, надвиквайки шума на двигателите и на стрелбата.
— Погледнете и от положителната страна на тази грубост, Алек. Доказва, че все още сте заплаха за трона.
Шест
Следващият залп оръдейни снаряди се усети по-близо — в решетката на визьора се блъсна вълна от чакъл и дървени трески, а най-ситните парчета се посипаха вътре в кабината.
Алек изплю малко пръст от устата си.
— Половин видимост! — извика учителят Клоп и после изруга.
Двама от екипажа бяха долу, Волгер бе наполовина навън през люка — само краката му висяха от тавана.
Клоп погледна извинително към Алек.
— Ако обичате, Ваше височество.
— Разбира се, учителю Клоп — отговори Алек. Откопча се и се надигна от командирското кресло. Кабината се люшкаше от страна на страна и той сграбчи ремъците над главата си, за да се задържи на крака.
Опита се да помести шлюза на визьора, но той не помръдваше. Алек натисна по-силно, вече с две ръце, докато масивният брониран капак не се придвижи едва-едва с няколко сантиметра.
Поредната канонада разтърси земята под тях и самоходът залитна напред. Ботушите за езда на граф Волгер се разлюляха и изритаха Алек в задната част на главата.
— Все още ни виждат! — крещеше Волгер отгоре. — Прекалено сме високи!
Учителят Клоп завъртя лостовете, снижавайки Бурехода. Габърите се показаха през визьора, а тромавото приклякване на самохода разлюля отново ботушите на Волтер. В миг на удивление Алек наблюдаваше ръцете на Клоп върху контролните ръчки — никога не беше виждал самоход да се движи от клекнало положение, както правеше сега.
Той, разбира се, не си беше и представял, че на Циклоп Буреход ще му се наложи да се крие от нещо. Ала на фона на един дредноут, самоходът си беше просто играчка.
С много ръмжене и напъване Алек успя да затвори десния визьор до средата. Посегна към другата манивела.
— Млади господарю, антената! — извика Клоп.
— Да, разбира се! — Безжичната антена на Бурехода стърчеше над дърветата, а на нея се вееше флагът на ерцхерцога. Само че Алек нямаше никаква представа как да го свали. Огледа се в кабината и му се искаше да бе обръщал повече внимание на екипажа, когато се беше учил да пилотира.
Най-после забеляза една макара до безжичното устройство. Когато хукна към него, получи поредния удар по рамото от висящите от тавана ботуши на Волгер. Макарата бясно се завъртя в момента, в който Алек я отключи, а телескопичната антена се затвори на сантиметри от ухото му.
Понечи да се върне на командирското място, но тогава забеляза, че левият визьор е все още отворен. Посегна през наклонената кабина и започна да го избутва със сила.
Волгер скочи обратно вътре, затваряйки люка над себе си срещу внезапен дъжд от пръст и дребни камъни.
— Сега вече сме извън видимост.
Поредният залп разтресе въздуха в далечината, последван от още експлозии, които проблясваха сред дърветата пред тях. Над Бурехода се посипаха отломки, но решетките на визьора бяха вече плътно събрани като зъбите на гребен и само фин горски прах успяваше да проникне в кабината.
Алек почувства миг на удовлетворение — беше свършил нещо полезно. Това беше първата му истинска битка, а само преди часове все още си играеше с оловни войничета. Грохотът на експлозиите и воят на двигателите някак си успяваха да запълнят празнината в него.
Сега Буреходът си проправяше път през гъстата гора. Естествено — разчистените пътеки щяха да го направят видим за наблюдателните кули на Беоулф.
Сърцето на Алек биеше ускорено, докато се плъзваше обратно в командирското кресло, наблюдавайки ръцете на Клоп върху лостовете. Дългите часове на обучение сега му се струваха нищожни. Всички тренировки с бръмбарчетата се оказаха просто детска игра, за сметка на това сега — то беше истинско.
Волгер приклекна между креслата, за да надникне напред, а лицето му беше покрито с кал и пот. От драскотина над едното му око течеше кръв, светейки в яркочервено сред мрака на кабината.
— Мисля, че аз бях този, който предложи по-малка машина, господин Клоп.
Клоп се разсмя, все още съсредоточен да задържи Бурехода ниско до земята.
— Не ви допада допълнителната бронезащита, а, Волгер? Ако беше бръмбарче, отдавна да е паднало след последната атака.
Из гората отново се чу грохот, но експлозиите идваха някак доста отдалеч и от дясно. Дредноутът ги беше изгубил от полезрението си.