* * *
Опашката с кандидати на терена за излитане не беше впечатляваща. Повечето изглеждаха едва навършили шестнадесет, изпратени от семействата си да търсят сполука и кариера. Имаше някое и друго по-голямо момче, които се смесваха с останалите — може би кадети от морската флота.
Докато гледаше тревожните им лица, Дерин се радваше, че е имала баща, който я е качвал на балони с горещ въздух. Беше виждала земята от високо толкова пъти. Но това не спираше нервите й да подскачат. Почти хвана Джаспърт за ръката, преди да осъзнае как би изглеждало това.
— Добре, Дилан — каза той, докато приближаваха бюрото. — Просто помни онова, което съм ти казвал.
Дерин се изсмя. Предната вечер Джаспърт демонстрира как едно нормално момче си проверява ноктите — гледа дланта си със свити навътре пръсти, не като момичетата, които разперват пръсти и гледат опакото на ръката.
— Абе, Джаспърт — рече тя. — Ами то, ако ме накарат да си оправям ноктите, не мислиш ли, че ще значи край на играта?
Той не се засмя.
— Просто недей да привличаш вниманието върху себе си, ясно?
Дерин не продума повече, само го последва до дългата маса, поставена пред един бял хангарен навес. Зад нея седяха трима офицери и приемаха заявленията от кандидатите.
— А, кормчия Шарп! — рече единият. Носеше униформа на пилот лейтенант, но и бомбе с извити краища, като на учен инженер.
Джаспърт го поздрави елегантно.
— Лейтенант Куук, позволете ми да ви представя братовчед си Дилан.
Когато Куук протегна ръка към Дерин, тя почувства британската гордост, която винаги предизвикваха у нея учените. Ето този човек е стигнал и до последната брънка във веригата на живота и я е накарал да заработи за собствените му цели.
Стисна ръката му с цялата си сила.
— Приятно ми е да се запознаем, сър.
— Винаги е удоволствие да се запознаеш с някой Шарп — отвърна ученият и после се засмя на собствената си шега. — Братовчед ви се изказва високо за познанията ви по въздухоплаване и аерология.
Дерин прочисти гърло, използвайки мекия нисък глас, който бе упражнявала седмици наред.
— Тат… тоест чичо ми ме научи на всичко за летенето с балони.
— А, да, смел мъж. — Поклати глава. — Трагедия е, че не е сред нас да види триумфа на живия полет.
— Така е, щеше много да му хареса, сър. — Татко й беше летял само с балони с горещ въздух, а не със зверове, дишащи водород, като тези, които използваха сега Силите.
Джаспърт я побутна и Дерин се сети, че трябва да даде препоръката си. Извади я от якето си и я предаде на Пилот Лейтенант Куук. Той се престори, че я изучава, което си беше глупаво, защото я беше писал собственоръчно, като услуга за Джаспърт, но дори учените трябваше да следват етикета на Кралската армия.
— Всичко изглежда наред. — Очите му се преместиха от препоръката към взетия назаем костюм на Дерин и за момент изглеждаха разтревожени от онова, което виждаха.
Тя стоеше сковано под погледа му и се чудеше с какво е сгрешила. Дали беше косата? Или гласът? Дали не се е ръкувала с него някак неправилно?
— Дългуч си, а? — рече накрая ученият.
— Да, сър, предполагам.
Изражението му грейна в усмивка.
— Е, май ще трябва да угояваме и братовчед ви. Г-н Шарп, заповядайте в строя!
Четири
Слънцето едва започваше да пропълзява над дърветата, когато пристигнаха същинските военни. Прекосиха полето с карета за всякакви терени, теглена от два вълчи тигърина и спряха точно пред строя кандидати. Мускулите на зверовете се издуваха под кожените ремъци на впряга, а когато единият от тях се разтръска като чудовищна домашна котка, потта му се разхвърча във всички посоки.
С крайчеца на окото си Дерин забеляза, че момчетата около нея се сковават. С един удар на камшика си кочияшът предизвика ръмженето на тигърините, а сред строя се разнесе нервен шепот.
Един мъж в пилотска униформа стоеше изправен в откритата карета с камшик за езда под едната си ръка.
— Господа, добре дошли в Уормууд Скръбс. Вярвам, че сред вас няма такива, които да се плашат от изобретенията на натурфилософията.
Никой не отговори. Фабрикуваните зверове бяха навсякъде из Лондон, разбира се, но нито един така великолепен като тези тигри с вълча половина — целите мускули и нокти, с лукава интелигентност, просветваща в очите им.
Дерин задържа погледа си напред, въпреки че си умираше да разгледа тигърините по-отблизо. До този ден беше виждала военни фабрикати само в зоологическата градина.
— Да му се не види! — прошепна момчето до нея. Беше висок почти колкото нея, а късата му руса коса стърчеше право нагоре. — Не ми се ще тези двете да се изплъзнат на свобода.