Дерин изсумтя.
— А, да. У дома, все си забравям часовника по тенис кортовете.
Алек завъртя очи, но продължи да разказва.
— Изабела отворила часовника с надеждата да открие портрета на някоя от дъщерите си вътре.
Дерин се ококори.
— Обаче вътре имало снимка на майка ти!
Алек кимна.
— Изабела била бясна. Освободила майка ми от свитата си.
— Доста строго — прецени Дерин. — Да загубиш работата си само заради това, че някакъв херцог си пада по теб!
— Загубата на "работата" е бил най-малкият проблем. Прачичо ми, императорът, отказал да разреши този брак. Дори не разговарял с баща ми цяла година. Това разтърсило цялата империя. Кайзерът, руският цар, че дори и Светият отец във Ватикана се опитали да оправят нещата.
Дерин надигна вежда и пак се зачуди дали Алек не е луд или пък просто си дърдори. Дали не й се причу или той наистина каза, че папата се е месил в семейните им работи?
— В крайна сметка стигнаха до компромис — неофициален брак.
— Какво пък значи това? — попита тя.
Алек избърса сълзите от лицето си.
— Позволили са им да се оженят, но децата им нямат право да наследят нищо. Ако питаш прачичо ми, аз не съществувам.
— Значи не си ерцхерцог или нещо такова?
Той поклати глава.
— Просто принц.
— Просто принц? Да му се не види, колко ти е тежко!
Алек се обърна към нея и присви очи.
— Не очаквам да ме разбираш, Дилан.
— Съжалявам — измънка тя. Наистина нямаше намерение да му се подиграва. Този раздор в семейството бе коствал на Алек родителите му, в крайна сметка. — Просто всичко това звучи малко странно.
— Предполагам, че е така — въздъхна той. — Нали няма да кажеш на никого?
— Разбира се, че не. — Протегна ръка. — Както казах вече, твоето семейство не е наша работа.
Алек се усмихна тъжно, докато стискаха ръце.
— Ще ми се да беше вярно. Но се боя, че се превърнахме в проблем на целия свят.
Дерин преглътна и се зачуди какво ли е семейната кавга да прерасне в масова война. Нищо чудно, че момчето изглежда като ударено с мокър парцал през цялото време. Въпреки че нито една от тях не бе негово дело, трагедиите винаги посяваха семената на вината в огромни количества.
Дерин все още продължаваше да превърта инцидента с баща й по дузина пъти всяка нощ и си представяше какво още е можела да стори, за да го спаси, замислена дали онзи пожар не бе възникнал по нейна вина.
— Нали знаеш, че не си виновен за нищо? — каза му тя нежно. — Искам да кажа, както го представя д-р Барлоу, нещата са стигнали дотук с помощта на не по-малко от стотина политици.
— Но аз съм причината за раздора в семейството — отвърна Алек. — Аз провалих всичко и дадох повод на германците да започнат войната.
— Ти си нещо повече от това, обаче. — Дерин го хвана за ръката. — Ти си този, който прекоси леда, за да спаси задника ми от премръзване.
Алек я погледна, избърса очи и се усмихна.
— Може би и това също.
— Алек? — гласът на д-р Барлоу дойде някъде от нищото и момчето подскочи във въздуха.
Дерин се засмя, докато се изправяше и му показа вестоносния гущер на тавана.
— Капитанът е съгласен с вашето предложение — продължи животинчето. — Моля да се срещнем при вашата самоходна машина. Трябват ни поне двама преводачи, за да координираме нашите инженери и вашите хора.
Алек само се взираше ужасено в гущерчето. Дерин се усмихна и го дръпна.
— Чака отговора ти, глупчо.
Той преглътна и после произнесе с нервен глас.
— Ще съм там възможно най-скоро, доктор Барлоу. Може би трябва да помолите и граф Волгер за помощ. Говори отличен английски, когато пожелае. Благодаря ви.
— Край на съобщението — добави Дерин и зверчето избяга.
Алек потрепери целият.
— Боя се, че още не мога да свикна с тези говорещи животни. Изглежда ми неестествено, да ги правиш да приличат на хора.
Дерин се разсмя.
— Не си ли чувал никога за папагали?
— Това е различно — отвърна той. — Природата е предвидила да могат да говорят така. Но аз… искам да ти благодаря, Дилан.
— За какво?
Алек вдигна празните си ръце и за миг Дерин си помисли, че пак ще заплаче. Ала той каза само:
— За това, че знаеш кой съм.
Тогава я обгърна с ръце — груба прегръдка, която трая само миг. После той се обърна и побърза да напусне машинното, хукнал към падналия Буреход.