Вярно е, от друга страна, че малко по-късно, по време на десерта, мосю Гош прояви здрав разум, който наистина ме впечатли. Все пак липсата на добро образование има своите предимства: необремененият от авторитети мозък е способен понякога на интересни и верни наблюдения.
Преценете сама. Оная амебоподобна мисис Труфо, съпругата на нашия дръвник доктора, пак подхвана да чурулика за „бебчо“ и „ангелчето“, с което мадам Клебер скоро ще ощастливи своя банкер. Тъй като мисис Труфо не говори френски, наложи се горкият й съпруг да превежда сладникавите й сентенции за семейното щастие, което било немислимо, без наоколо да „топуркат малки краченца“. Гош дълго сумтя, а накрая изтърси: „Не мога да се съглася с вас, мадам. Истински щастливата семейна двойка изобщо не се нуждае от деца, понеже двамата съпрузи напълно си стигат един на друг. Мъжът и жената са като две неравни повърхности, всяка с бабуни. Ако повърхностите не си прилягат достатъчно плътно, необходимо е лепило, без него конструкцията, тоест семейството, не може да се запази. Тъкмо децата са въпросното лепило. Но ако повърхностите са си съвпаднали идеално — всяка бабунка е запълнила ямата, лепилото става излишно. Вземете мен и моята Бланш. Трийсет години си живяхме в мир и любов, паснахме си като копче с иличе, за какво са ни деца? И без тях сме си добре.“ Можете да си представите, Емили, вълната от праведно негодувание, която се стовари връз опровергателя на вечните ценности. Най се беше разлютила мадам Клебер, която е трудна с малкото швейцарче. Втриса ме от нейното закръглено и арогантно демонстрирано наляво и надясно коремче. Направо виждам вътре едно свито на кравай малко банкерче със засукани мустачки и издути бузки. Не ще и съмнение, с течение на времето фамилия Клебер ще си народи цял батальон швейцарски гвардейци.
Трябва да Ви призная, моя нежно любима Емили, че ми се повръща от гледката на бременни жени. Отвратителни са! Тая безсмислена животинска усмивка, тоя гаден израз на постоянно вслушване в собствената си утроба! Гледам да съм по-далеч от мадам Клебер. Закълнете се, драга моя, че никога няма да имаме деца. Дебелият буржоа е хиляди пъти прав! За какво са ни деца? Ние и без това сме безкрайно щастливи. Само трябва да изтърпим тая принудителна раздяла.
Междувременно станало единайсет без две минути. Време е за проверка.
По дяволите! Прерових цялата каюта. Секстантът ми изчезна. Не съм луд! Беше в сандъчето, заедно с хронометъра и компаса, а сега го няма! Страх ме е, Емили! О, предчувствах го! Сбъдват се най-лошите ми опасения!
Защо? Какво съм сторил? Те са готови на всячески низост, за да не допуснат да се срещнем! Как сега ще мога да проверя дали параходът се движи по верния курс? Това е работа на Рение, сигурен съм! Видях какъв поглед ми хвърли, когато снощи забеляза на палубата моите манипулации със секстанта. Негодник!
Ще ида при капитана да настоявам за възмездие. Ами ако са в съзаклятие? Боже, Боже, смили се над мен!
Наложи се да направя малка пауза. Толкова се развълнувах, че се наложи да взема капките, които ми предписа доктор Дженкинс. И да си мисля за приятни неща, както ми беше препоръчал. Мислех си как ще седим с Вас на бялата веранда и ще се взираме в далечината, за да съзрем къде свършва морето и започва небето. А Вие ще се усмихнете и ще кажете: „Скъпи Реджи, ето че отново сме заедно.“ И ще се качим в кабриолета да се разходим по брега.
Господи, какво говоря! Какъв кабриолет!
Аз съм чудовище и няма прошка за мен.
Рената Клебер
Тя се събуди в чудесно настроение. Усмихна се приветливо на слънчевото зайче, което се бе промушило до притиснатата й от възглавницата кръгла буза, и се вслуша в корема си. Бебето вътре кротуваше, но тя беше ужасно гладна. До закуската оставаха още цели петдесет минути, ала Рената беше от търпеливите, а да скучае просто не умееше. Сутрин сънят я напускаше също тъй стремително, както я нападаше вечер — тя просто слагаше глава върху събраните си на сандвич длани и в следващия миг вече сънуваше някой приятен и весел сън.
Рената замърка лекомислена песничка за клетата Жоржет, влюбена в коминочистач, и се залови със сутрешния си тоалет — избърса свежото си лице с лавандулова вода, а после бързо и сръчно се среса: бухна бретона над челото си, прибра гъстите кестеняви коси на стегнат кок, а отстрани остави две масурчета. Получи се точно както трябва — скромничко и миличко. Погледна през илюминатора. Все същото: равната стена на канала, жълтият пясък, белите кирпичени къщици на жалкото селце. Щеше да е горещо. Значи бялата дантелена рокля, сламената шапка с червената панделка и да не забрави чадъра — след закуска непременно ще се разходи. Впрочем, домързя я да влачи чадъра. Няма нужда, все някой ще й го донесе. Рената с видимо удоволствие се завъртя пред огледалото, огледа се отстрани и опъна роклята на корема. Честно казано, засега нямаше кой знае какво за гледане.