— Не е възможно! — извика Рената и неволно се хвана за корема.
Лейтенант Рение рязко се изправи.
Рижият баронет прихна да се смее и демонстративно заръкопляска.
Професор Суитчайлд трескаво преглътна и си свали очилата.
Клариса Стамп застина, притиснала пръсти към ахатовата брошка на якичката си.
Лицето на японеца не трепна, но вежливата му усмивка мигом се изпари.
Докторът хвана съпругата си за лакътя, забравил да преведе най-важното, но ако се съди по уплашено изблещените й очи, мисис Труфо се беше сетила за какво става дума.
А дипломатът попита тихо:
— Основанията ви?
— Моето присъствие — невъзмутимо отговори комисарят. — Това е достатъчно. Имам и други съображения, но няма защо да ги знаете… — в гласа на полицая се долови явно разочарование. — Виждам, че никой не бърза да припада и да вика: „Арестувайте ме, аз ги убих.“ Не съм се и надявал, разбира се. Тогава вижте — той заплашително повдигна късия си пръст. — Забранявам да казвате на когото и да било от останалите пътници. Пък и нямате интерес. Слухът ще плъзне моментално и ще ви гледат като чумави. Не се опитвайте да се местите в друг салон, защото това само ще засили подозренията ми. Пък и нищо няма да постигнете, понеже имам уговорка с капитана.
Рената изломоти с треперещ глас:
— Мосю Гош, много ви моля, поне мен ме изключете от този кошмар. Страх ме е да седя на една маса с убиец. Ами ако ми сипе отрова? Сега вече всичко ще ми присяда. За мен е опасно да се притеснявам. Няма да кажа абсолютно на никого, честна дума!
— Съжалявам, мадам Клебер — хладно отвърна детективът, — но не очаквайте никакви изключения. Имам основания да подозирам всеки от присъстващите, а не на последно място и вас.
Рената тихо изпъшка и се облегна на стола, а лейтенант Рение ядно тропна с крак:
— Какво си позволявате, мосю… следовател по особено важните дела! Незабавно ще докладвам за всичко на капитан Клиф!
— Давайте — равнодушно отвърна Гош. — Но не сега, малко по-късно. Още не съм свършил с кратката си реч. И тъй, още не съм сигурен кой от вас е моят клиент, но съм близо, много близо до целта.
След тези думи Рената очакваше да последва красноречив поглед и чак се приведе напред, но полицаят гледаше идиотската си лула. Сигурно лъжеше, нямаше предвид никого.
— Вие подозирате някоя жена, то е явно! — нервно плесна с ръце мис Стамп. — Инак защо ще си носите бележката за Мари Санфон. Коя е тази Мари Санфон? Всъщност която ще да е! Каква глупост: да подозирате жена! Нима една жена е способна на такова зверство?
Мис Труфо рязко се изправи, готова сякаш тутакси да застане под знамето на женската солидарност.
— За мадмоазел Санфон ще си поговорим друг път — отвърна детективът и изгледа загадъчно Клариса Стамп. — Колкото до бележките, имам безброй такива и всяка крие отделна версия — той отвори черната папка и прошумоля с изрезките. Те наистина бяха десетки. — Ще помоля всички ви, дами и господа, повече да не ме прекъсвате! — гласът на полицая стана железен. — Да, сред нас има опасен престъпник. Евентуално с психични отклонения. (Рената забеляза, че професорът лекичко отмества стола си от сър Реджиналд.) Затова ще ви помоля да бъдете предпазливи. Ако забележите нещо необичайно, дори и дреболия, веднага при мен. А най-добре ще е, ако убиецът се покае чистосърдечно, защото бездруго няма къде да се дене. Сега вече свърших.
Мисис Труфо вдигна ръка като ученичка:
— In fact I have seen something extraordinary only yesterday! A charcoal-black face, definitely inhuman, looked at me from the outside while I was in our cabin! I was so scared!13 — тя се обърна към благоверния си и го сръчка с лакът: — I told you, but you paid no attention.14
— Ах — сепна се Рената, — а на мен вчера от несесера ми изчезна огледалцето. Беше с истинска кокалена рамка.
Мосю Перкото май също искаше да съобщи нещо, но не успя, защото комисарят ядно затвори папката:
— Я не ме баламосвайте! Аз съм стара хрътка! Не си въобразявайте, че ще отклоните Гюстав Гош от следата! Ако трябва, ще сваля на брега цялата ви съмнителна компания и ще се занимая с всекиго поотделно! Убити са десет души, това не е шега работа! Мислете, дами и господа, мислете!
Той излезе от салона и шумно хлопна вратата.
— Господа, нещо ми е лошо — тихо продума Рената. — Ще се прибера.
13
Всъщност аз видях нещо необичайно вчера! Една черна като въглен муцуна, съвсем нечовешка, ме погледна от прозореца, когато бях в каютата! Толкова се уплаших! (англ.) — Б.пр.