Кощунственият размах и цинизмът на масовото убийство на улица „Грьонел“ са потресаващи. Що за пренебрежение към човешкия живот! Що за чудовищна жестокост! И за какво — заради един златен истукан, който вече не може и да се продаде! Ако пък бъде претопен, Шива ще се превърне в най-обикновено двукилограмово кюлче злато. Две хиляди грама от жълтия метал — такава е цената, която престъпникът е определил на всеки погубен от него живот. O, tempora, o mores! — ще възкликнем и ние подир Цицерон.
Имаме обаче основания да се надяваме, че нечуваното злодеяние няма да остане безнаказано. Най-опитният детектив от парижката префектура, Гюстав Гош, комуто е възложено разследването, сподели, че полицията разполага с важна улика. Комисарят е абсолютно убеден, че възмездието няма да закъснее. На нашия въпрос дали престъплението не е извършено от някой професионален грабител, г-н Гош само лукаво се подсмихна под прошарения си мустак и загадъчно отвърна: „Не, синко, в тоя случай следата води към висшето общество.“. Вашият покорен слуга не успя да изкопчи от него и думичка повече.
Вчера, 17 март, към пет-шест часа следобед, 13-годишният Пиер Б., докато ловял риба до моста при Инвалидите, толкова здраво оплита кукичката в нещо на дъното, че се налага да се гмурне в студената вода. („Да не съм луд да зарежа истинска английска кукичка?“ — каза пред наш репортер невръстният рибар.) Куражът му е възнаграден: кукичката се била закачила не за някой подводен дънер, а за тежък предмет, потънал наполовина в тинята. Изваден от водата, предметът засиява с неземен блясък, ослепил смаяния риболовец. Бащата на Пиер, сержант от запаса и ветеран от Седан, се досетил, че това трябва да е прословутият златен Шива, коствал живота на десет души онзи ден, и донесъл находката в префектурата.
Какво е това? Престъпник, който не се спира пред хладнокръвно и безогледно убийство на толкова хора, по незнайна причина не пожелава да се възползва от трофея на своята чудовищна предприемчивост! Следствието и общественото мнение са в задънена улица. Обществеността сякаш е склонна да приеме, че макар и със закъснение, съвестта на убиеца се е пробудила и той, потресен от стореното, е захвърлил златния истукан в реката. Мнозина дори предполагат, че той самият се е удавил някъде наблизо. Полицията обаче не е толкова романтична и съзира в непоследователните действия на престъпника явни белези на безумие.
Ще научим ли някога истинските причини за тая кошмарна, необяснима история?
Само за 3 франка и 99 сантима ще получите с наложен платеж серия от двайсет фотографски картички с включена цена на доставката. Уникално предложение! Побързайте — тиражът е ограничен. Париж, улица „Койпел“, печатница „Пату и син“.
Първа част
Порт Саид — Аден
Комисар Гош
Новият пътник, ангажирал последната вакантна първокласна каюта, се качи на борда на „Левиатан“ в Порт Саид и настроението на Гюстав Гош моментално се подобри. Видът на новия беше многообещаващ: спокойни и сдържани движения, непроницаем израз на красивото младо лице — дори съвсем младо на пръв поглед; когато обаче обектът свали бомбето, изведнъж се оказа, че слепоочията му са побелели. Интересен екземпляр, рече си комисарят. Веднага си личи, че е човек с характер и, дето има една дума, с минало. Общо взето, само е клиент за татко Гош.
Пасажерът се качваше по трапа, понесъл небрежно тумбеста торба от непромокаем плат, а подир него изпотени хамали влачеха доста багаж: поклащаха се скъпи куфари, поскърцваха хубави пътни чанти от свинска кожа, трупаха се обемисти връзки книги, имаше дори сглобяем велосипед (едно голямо колело, две малки и връзка лъскави метални тръби). Шествието завършваха двама клетници, които мъкнеха внушителни гимнастически гири.