— Тук лъже — отсече Гош. — Нас искаше да ни удави, а за себе си беше приготвил лодка.
Комисарят взе последния лист, по-точно половината лист.
Трика, който направих с капитан Клиф, беше подъл, признавам го. За да мога донякъде да се оправдая, ще кажа, че не очаквах толкова печален край. Отнасям се към Клиф с искрено уважение. Всъщност исках не само да завладея „Левиатан“, но и да запазя живота на добрия старец. Е, известно време щеше да се измъчва от тревоги по дъщеря си, но после щеше да разбере, че с нея всичко е наред. Уви, злата съдба ме преследва навсякъде. Откъде можех да знам, че капитанът ще получи удар? Проклет шал, той е виновен за всичко! В деня, когато „Левиатан“ напусна бомбайското пристанище, аз изгорих копринения триъгълник. Изгорих мостовете.
— Как тъй го е изгорил! — ахна Клариса Стамп. — Значи шалът вече го няма, така ли?
Рената впи очи в Булдога. Той равнодушно сви рамене и каза:
— Слава Богу, че го няма. По дяволите съкровищата, дами и господа. Така сме в безопасност.
Намерил ми се Сенека. Рената съсредоточено разтърка брадичката си.
Трудно ви е да повярвате, нали? Добре, като доказателство за своята искреност ще ви разкажа каква е тайната на шала. Сега вече няма защо да я крия.
Комисарят спря да чете и хитро погледна русина.
— Доколкото си спомням, мосю, снощи се хвалехте, че сте разгадали тази тайна. Я споделете догадката си, пък ние ще проверим дали сте толкова проницателен, както е смятал покойният.
Фандорин изобщо не се смути.
— Много е п-просто — небрежно каза той.
Прави се на интересен — помисли си Рената, но пак е симпатичен. Дали се досеща наистина?
— И тъй, какво знаем за шала? Той е т-триъгълен, като едната му страна е равна, а другите две са леко начупени. Това първо. На него е нарисувана птица, която вместо око има д-дупка. Това второ. Вие, разбира се, помните и описанието на брахмапурския дворец и по-специално на неговия горен етаж: планините на хоризонта, техните огледални отражения по фреските. Това т-трето.
— Добре де, помним ги и какво от това? — попита Перкото.
— Но как, сър Реджиналд? — направи се на изненадан русинът. — Нали двамата с вас в-видяхме рисунката на Суитчайлд! Там имаше всичко необходимо за разгадката: триъгълен шал, зигзагообразна линия, думата „дворец“.
Той извади от джоба носната си кърпа и я сгъна по диагонал. Получи се триъгълник.
— Тя е ключът, с който е означено мястото, където е скрито съкровището. Формата на шала отговаря на контура на едната от планините по фреските. Трябва само горният ъгъл на ш-шала да се постави така, че да съвпадне с върха на планината. Ето как — той сложи триъгълника върху масата и го очерта с пръст. — Тогава окото на птицата Калавинка ще означи т-точката, където трябва да се търси. Естествено, не в нарисуваната, а в истинската планина. Там трябва да има някоя пещера или нещо от този род. Прав ли съм, господин комисар, или греша?
Всички се обърнаха към Гош. Той изду бузи, свъси рунтавите си вежди и заприлича досущ на стар мрачен булдог.
— Направо се чудя как го правите — измърмори. — Прочетох писмото още там, в карцера, и нито за миг не съм го изпускал от ръцете си… Добре, слушайте.
В двореца на баща ми има четири зали за официалните церемонии: в Северната — за зимни, в Южната — за летни, в Източната — за пролетни и в Западната — за есенни. Ако си спомняте, за това разказа покойният Суитчайлд. Там наистина има стенописи с планинския ландшафт, чиято панорама се открива през високите от пода до тавана прозорци. Минали са много години, но стига да затворя очи, аз виждам целия този пейзаж. Много съм пътешествал и много неща съм видял, но на света няма по-прекрасна гледка! Баща ми бе заровил ковчежето под голям кафяв камък в една от планините. Кой от многото планински върхове се има предвид, може да се научи, когато шалът бъде долепен до всяко изображение по фреските. Този от тях, чиито силует идеално съвпадне с парчето плат, крие съкровището. Мястото, където трябва да се търси камъкът, е означена с празното око на райската птица. Разбира се, дори човек да знае в кой сектор да търси, той ще се нуждае от часове и даже дни, за да открие камъка, защото зоната на търсене обхваща стотици метри. Но грешка не може да стане. В планините има много кафяви камъни, но на означената част от склона само един е такъв. „Прашинка в окото е тежкият камък, единствен сред сиви скали“ — гласи бележката в Корана. Колко пъти съм си представял как ще опъна в заветната планина една палатка и без да бързам, с разтуптяно сърце ще бродя по означения склон да търся въпросната „прашинка“. Но съдбата отреди друго.