Ала нека се върна към разказа си.
Изправена в пълен ръст, който изведнъж се оказа не чак толкова нисък (смайващо е колко много нещо зависи от стойката и положението на главата), мисис Клебер, обръщайки се най-вече към Фандорин, каза следното:
„Всичко, което изприказвахте тук, са пълни глупости. Нито едно доказателство, нито една пряка улика. Единствено предположения и необосновани догадки. Да, истинското ми име е Мари Санфон, но още нито един съд в света не е успял да ми предяви обвинение. Да, често са ме клеветили, многобройни врагове са плели интриги, неведнъж срещу мен се е опълчвала самата съдба, но аз имам здрави нерви и Мари Санфон не може да бъде сломена толкова лесно. Виновна съм само за това, че безумно обикнах един престъпник и луд. Ние се венчахме тайно и аз нося под сърцето си неговото дете. Той, Шарл, настоя да запазя детето ни в тайна. Ако деянието ми е престъпление, добре, готова съм да застана пред съдебните заседатели, но можете да сте сигурен, мосю доморасъл детектив, че който и да е опитен адвокат ще направи на пух и прах всичките ви химери. В какво всъщност ме обвинявате? Че на младини съм живяла в манастира на сивите сестри и съм облекчавала мъките на страдалците? Да, случвало се е да правя инжекции, но какво от това? Заради душевните терзания, породени от натрапената ми конспирация, заради трудно протичащата бременност аз се пристрастих към морфин, но сега вече намерих в себе си сили да се отърва от пагубния навик. Моят таен, но имайте предвид, съвсем законен съпруг, настоя да тръгна да пътувам под измислено име. Така се появи митичният швейцарски банкер Клебер. Тази лъжа много ме измъчваше, но можех ли да откажа на любимия си? Та аз не съм и подозирала за втория му живот, за неговата фатална страст, за неговите безумни планове в края на краищата!
Шарл ми каза, че като първи помощник-капитан няма право да вземе на борда своята съпруга, но му е невъзможно да преживее раздялата с мен и се притеснява за здравето на скъпото ни детенце, затова ще е по-добре, ако тръгна с измислено име. Какво престъпно има в това, питам ви!
Виждах, че Шарл не е на себе си, че е притеснен от някакви проблеми, за които нищо не знаех, но и в най-страшния си сън не бих могла да сънувам, че точно той е извършил онова кошмарно престъпление на улица «Грьонел»! Нямах дори понятие, че той е син на индийски раджа. Шокирана съм, че моето дете ще бъде една четвърт индийче. Клетата рожба, син на безумец. За мен няма съмнение, че през последните няколко дни Шарл е бил просто невменяем. Нима психически нормален човек може да направи опит да погуби кораба? Това е постъпка на явно болен човек. Естествено, че не знаех нищичко за този налудничав план!“
Тогава Фандорин я прекъсна, и подсмихвайки се гадно, попита: „Ами пелерината ви, грижливо сгъната в чантата?“
Мисис Клебер — не, мис Санфон, тоест, мадам Рение… Или мадам Багдазар? Не знам как точно да я наричам. Добре, нека остане мисис Клебер, така съм свикнал. И тъй, тя отвърна на инквизитора с достойнство: „Изглежда, мъжът ми е приготвил всичко за бягството и се е канел да ме събуди в последния момент.“
Фандорин не мирясваше. „Но вие не спяхте — каза той с високомерно физиономия. — Когато минавахме по коридора, ви видяхме. Вие бяхте напълно облечена и дори наметната с шал.“
„Да, необяснима тревога не ме оставяше да заспя — отговори мисис Клебер. — Явно сърцето ми е предчувствало нещо лошо… Тресеше ме странна треска и затова се наметнах с шала. Това престъпление ли е?“
Радвах се да видя, че доброволният прокурор посърна. А обвиняемата спокойно и уверено продължи: „Тезата, че уж съм измъчвала другия безумец, мосю Гош, надхвърля всички граници на достоверността. Казах ви истината. Дъртият глупак откачи от алчност и ме заплаши със смърт. И аз не знам как успях да насоча и четирите изстрела към целта. Чиста случайност. Изглежда, самото Провидение е движило ръката ми. Не, господине, и тук не сте познали.“
От самодоволството на Фандорин не остана и следа. „Чакайте — притесни се той. — Но нали намерихме шала! Вие го бяхте скрили под килима!“
„Още едно празно твърдение — отряза го мисис Клебер. — Шалът, разбира се, е бил скрит от Гош, който го е откраднал от клетия ми съпруг. И въпреки всичките ви долни инсинуации съм ви благодарна, господине, че ми върнахте нещо, което ми принадлежи.“
С тези думи тя спокойно стана, приближи се до масата и взе шала!
„Аз съм законна съпруга на законния наследник на Изумрудения раджа — заяви тази изключителна жена. — Имам брачно свидетелство. В утробата ми е внукът на Багдазар. Да, покойният ми съпруг е извършил редица тежки престъпления, но какво общо имаме с това аз и нашето наследство?“