Тогава мис Стамп скочи и се опита да грабне шала от мисис Клебер.
„Владенията и собствеността на брахмапурския раджа се конфискуват от британското правителство! — доста решително заяви моята сънародничка и нямаше как да не признаем, че е права. — Което означава, че съкровището принадлежи на нейно величество кралица Виктория!“
„Един момент! — скочи добрият ни доктор Труфо. — Макар аз да съм италианец по рождение, но съм гражданин на Франция и представлявам тук нейните интереси! Съкровищата на раджата са били лично достояние на семейството и не са принадлежала на брахмапурското княжество, следователно конфискуването им е незаконно! Шарл Рение е станал френски гражданин по собствена воля. Той е извършил много тежко престъпление в своята страна. Според законите на Френската република подобно злодеяние, при това с користни подбуди, се наказва с изземване на личното имущество на престъпника в полза на държавата. Дайте ми шала, мадам! Той принадлежи на Франция.“ И също твърде войнствено се вкопчи в него.
Възникна патова ситуация и коварният Фандорин се възползва от нея. С византийска хитрост, характерна за нацията му, той каза високо: „Въпросът е сериозен и трябва да се изясни. Позволете ми като на представител на неутрална държава временно да прибера шала, за да не го разкъсате на парчета. Ще го сложа ето тук и нека той да се намира на известно разстояние от страните в конфликта.“
С тези думи той взе шала и го отнесе до страничната маса при подветрения борд, където прозорците бяха затворени. По-късно ще разберете, любима Емили, защо ви излагам тези подробности.
И тъй, пъстрият триъгълник на шала, ябълката на раздора, лежеше върху страничната маса и пръскаше златисти искрици. Фандорин бе застанал с гръб към него, правеше се на почетен караул или може би на охрана. Всички останали се бяхме скупчили до масата за хранене. Добавете към това шумоленето на завесите по наветрения борд, приглушената светлина на мрачния ден и неравномерното полюшване на пода под краката ни ето експозицията на финалната сцена.
„Никой няма право да отнеме от внука на раджа Багдазар онова, което му принадлежи по право! — с ръце на кръста заяви мисис Клебер. — Аз съм белгийска поданичка и съдебният процес ще се проведе в Брюксел. Достатъчно е да обещая една четвърт от наследството за нуждите на белгийската благотворителност и съдебните заседатели ще решат въпроса в моя полза. Една четвърт от наследството са единайсет милиарда белгийски франка, петгодишният доход на цялото Белгийско кралство!“
Мис Стамп и се изсмя в лицето: „Вие подценявате Британия, скъпа. Да не си мислите, че ще позволим на жалката ви Белгия да решава съдбата на петдесет милиона лири? За толкова пари ние ще построим стотина мощни броненосеца и освен това, ще укрепим флота си, който и бездруго е първи в света! Ние ще сложим ред по цялата планета!“
Мис Стамп е много умна жена. Наистина, ако подобна фантастична сума влезе в нашата хазна, цивилизацията само би спечелила. Защото Британия е най-прогресивната и свободна страна наземното кълбо. Всички народи биха спечелили, ако започнат да живеят по британски образец.
Мистър Труфо обаче беше на друго мнение. „Тези милиард и половина френски франка ще позволят на Франция не само да се справи с трагичните последици от войната с Германия, но и да създаде най-модерната, най-добре оборудваната армия в цяла Европа. Вие, англичаните, никога не сте били европейци. Вие сте островитяни! Интересите на Европа са ви чужди и непонятни. Мосю Дьо Перие, доскорошен втори помощник-капитан, а днес временен командир на «Левиатан», няма да допусне шала да се озове при англичаните. Незабавно ще доведа тук господин Дьо Перие и той ще го сложи в сейфа на капитанската каюта!“
После всички заговориха в един глас, като се опитваха да се надвикат, и настървеният доктор дори дръзна да ме блъсне в гърдите, а мисис Клебер ритна мис Стамп по кокалчето.
Тогава Фандорин взе от масата една чиния и с все сила я строши в пода. Всички смаяно се вторачихме в него, а хитрият византиец каза: „Така няма да решим проблема. Прекалено се горещите, дами и господа. Предлагам да проветрим салона, тук стана доста задушно.“
Той се приближи към прозорците на подветрения борд и един по един започна да ги отваря. Когато разтвори този над страничната маса, където лежеше шала, се случи нещо ненадейно. Подхваната от течението, леката коприна затрепка и изведнъж литна във въздуха. Съпровождан от всеобщия вопъл, триъгълникът се понесе над палубата, люшна се един-два пъти над перилата на борда, сякаш да ни махне за сбогом, и снишавайки се, плавно отлетя. Всички като омагьосани изпроводиха с поглед този бавен полет, докато той не свърши някъде сред ленивите пенливи вълни.