Наложи се още веднъж да се отбие до пристанището, докато параходът чакаше реда си да влезе в Суецкия канал, и да бие телеграма до префектурата: дали са чували в Париж за руския дипломат Е. П. Фандорин и дали същият не е прекосявал в последно време границите на Френската република?
Отговорът дойде бързо, за два часа и половина. Оказа се, че ги е прекосявал, миличкият, хем два пъти. Първия път през лятото на 1876 година (това как да е), а втория път през декември 1877-а, тоест преди три месеца. Пристигнал е от Лондон, регистриран е в паспортно-митническия контрол на Па дьо Кале. Не се знае колко време е изкарал във Франция. Напълно е възможно на 15 март още да е бил в Париж. Не е изключено и да се е отбил към улица „Грьонел“ със спринцовка в ръка — знае ли човек?
Значи сега е моментът да се освободи едно местенце на масата. Най-добре, естествено, би било да се отърве от докторшата, но как да посегнеш върху свещения институт на брака? След кратък размисъл Гош реши да отпрати в другия салон търговеца на чай, който не оправда теоретичните надежди и беше най-безперспективен. Стюардът да го премести. Да му каже, че оттатък господата са по-важни или дамите по-хубави. Нали затова са го направили стюард, да урежда подобни дреболии.
Появата на нов персонаж предизвика малка сензация в салона — през изтеклото време всички тъкмо си бяха доста поомръзнали и изведнъж на ти пресен господин, хем толкова импозантен. Никой дори не попита за господин Боало, представителя на междинното стъпало в еволюцията. Комисарят забеляза, че най-силно оживление прояви мис Клариса Стамп, старата мома: взе да дърдори нещо за художници, за театър, за литература. То и Гош обичаше, като му се отвори възможност, да поседне в креслото с някоя хубава книжка, от всички автори предпочиташе Виктор Юго — хем жизнено, хем приповдигнато, хем те нажалява. Пък и добре приспива. Но разбира се, изобщо не беше чувал за всичките тия руски писатели с шумолящи имена, тъй че нямаше как да вземе участие в разговора. Ама пък тая английска скумрия напразно се пъне — твърде млад е за нея мистър Fandorine.
Рената Клебер също не остана бездейна — тутакси предприе опит да зачисли новака към щатните си помагачи, които безмилостно юркаше ту за наметало, ту за чадър, ту за чаша вода. На петата минута след началото на вечерята мадам Клебер вече бе споделила с руснака всички перипетии на деликатното си положение, оплака му се от главоболие и го помоли да доведе доктор Труфо, който нещо се беше забавил. Но дипломатът май веднага разпозна с кого си има работа и изказа учтиво съжаление, че не познава лекаря по лице. По задачата хукна услужливият лейтенант Рение, една от най-преданите бавачки на бременната банкерша.
Първото впечатление от Ераст Фандорин бе следното: немногословен, сдържан, учтив. Ако питат Гош — малко префинен. Колосаната яка стърчи като на мраморна статуя, украсена с перли игла закопчава копринената вратовръзка, в ревера, моля ви се, ален карамфил. Косата сресана на път, всяко косъмче сякаш е залепнало на мястото си, ноктите гланцови, тънките черни мустачки сякаш нарисувани с въглен.
Много може да се каже за мъжа по мустаците му. Ако са му като на Гош — моржови, увиснали от двете страни на устата, ще рече, че човекът е солиден, знае си цената, не е някои развейпрах, не кълве лесно на всякаква стръв. Ако са завити нагоре, че и засукани — това е женкар и бонвиван. Сраснали се с бакенбардите — честолюбец, мечтае да стане генерал, сенатор или банкер. А като на мосю Фандорин се пускат от романтични представи за собствената си персона.
Какво друго можеше да се каже за тоя руснак? Владее френския прилично. Характерен детайл — леко заеква. Както си беше без значка, така и сега няма. Дипломатът прояви най-голям интерес към японеца, зададе му ред скучни въпроси относно Япония, но самураят отговаряше предпазливо, сякаш се боеше от капан. Защото новопристигналият не обясни какъв е, къде и защо отива — просто се представи и каза, че е от Русия. Комисарят напълно разбираше любопитството на руснака — предстои му да живее в Япония. Гош си представи страна, в която всички без изключение приличат на господин Аоно, всички живеят в куклени къщички с подвити покриви и си порят карантията за щяло и нещяло. М-да, руснакът май не е за завиждане.
След вечеря комисарят издебна Фандорин да седне настрани със запалена пура, намести се в съседното кресло и запуфка с лулата си. В началото Гош се представи на новия си познат като рентиер от Париж, който от любопитство пътува на Изток (такава му беше легендата). Сега зачекна делови разговор, но тръгна предпазливо и отдалеч. Поигра си със златния кит на ревера (оня същия от улица „Грьонел“) и вметна между другото, колкото да завърже разговор: