Там отново цареше бъркотия. Кръв. Навсякъде бяха разхвърляни инструменти и контейнери. Каквото и да се бе случило, бе станало тук. Не, беше започнало тук. И бе приключило зад затворения люк.
Трябваха ѝ два часа да среже люка с горелка и щанга от ремонтното. Хидравличната система не работеше и трябваше да изтика люка на ръка. Отвътре я лъхна топъл въздух с болнична миризма, но без антисептик. Мирис на кръв и повръщано. Значи тук са ги измъчвали. Очакваше да открие приятелите си, смазани от бой или накъсани на парченца. Джули стисна здраво щангата и се приготви да строши поне една глава, преди да я убият. След това се тласна навътре.
Машинният отсек бе просторен и мрачен като катедрала. Термоядреният двигател заемаше централно място. Но нещо не беше наред с него. Там, където би трябвало да блещукат датчици, да лъщят защитни панели и да сияят монитори, някаква тъмна маса сякаш покриваше кожуха му. Джули я доближи бавно във въздуха, уловила с една ръка близкия парапет. Странна миризма изпълни ноздрите ѝ.
Подобната на глина кора, обвиваща реактора, не приличаше на нищо, което бе виждала. През нея — сякаш вени или бронхи — преминаваха тръбички. В някои части пулсираше. Значи не беше глина.
Плът.
Една издатина върху образуванието се протегна към нея. Сравнена с всичко останало, изглеждаше не по-голяма от палец на крак, от кутре.
Беше главата на капитан Дарен.
— Помогни ми — рече главата.
1.
Холдън
Преди сто и петдесет години, когато локалните противоречия между Земята и Марс заплашвали да предизвикат война, Поясът бил все още далечен хоризонт от неоценени минерални залежи без всякаква икономическа изгода, а външните планети не фигурирали в нито една, дори най-нереалистична, корпоративна мечта. Сетне Соломон Ъпстейн конструирал своя малък, усъвършенстван термоядрен двигател, монтирал го на кърмата на семейната си космическа яхта и го включил. С добър телескоп все още може да се различи корабът му, носещ се със скорост, близка до тази на светлината, към неизследвания космос. Най-величественото и най-дългото погребение в човешката история. За късмет бил оставил плановете на двигателя на домашния си компютър. Ъпстейновият двигател не подари на човечеството звездите, но му поднесе планетите.
„Кентърбъри“ бе преустроен колониален лайнер с многобройни и предимно пустеещи помещения, дълъг три четвърти километър и широк четвърт, а формата му наподобяваше противопожарен кран.
На времето бил натъпкан до пръсване с хора, припаси, планове, машини, надуваеми жилищни сфери и надежди. Днес над двайсет милиона души обитаваха луните на Сатурн. „Кентърбъри“ бе транспортирал до там почти милион техни предци. Четирийсет и пет милиона имаше на луните на Юпитер. Дори последната луна на Уран, най-далечният пост на човечеството, бе приютила пет хиляди души — преди, разбира се, мормоните да подхванат строежа на своя заселнически кораб, за да се отправят към звездите и далеч от забраните за свободно кръвосмешение.
А зад всичко това започваше Поясът.
Ако попитате вербовчиците на СВП, когато са пийнали и с развързани езици, вероятно ще ви кажат, че в Пояса живеят стотици милиони. Задайте същия въпрос на някой преброител от вътрешните планети и отговорът ще е петдесет милиона. Но откъдето и да го погледнете, това е огромно население, което се нуждае от страшно много вода.
Ето защо в наши дни „Кентърбъри“ и десетина негови събратя от водоснабителната компания „Чиста и свежа“ кръжаха между щедрите пръстени на Сатурн и Пояса, прикачили зад себе си цели ледени глетчери, и щяха да го правят, докато корабите остареят и се превърнат в прогнили отломки.
Джим Холдън намираше това за особено поетично.
— Холдън?
Той обърна гръб на хангара. Пред него се извисяваше главен инженер Наоми Нагата. Беше висока почти два метра, пристегнала къдравата си черна коса в плитка, а на лицето ѝ се четеше смесица от любопитство и раздразнение. Имаше навика на поясните да свива ръце, вместо рамене.
— Холдън, слушаш ли ме, или просто зяпаш през люка?
— Имало е проблем — рече Холдън. — И тъй като ти си много, много добра, успяла си да се справиш с него, макар че не разполагаш с нужните средства, нито с пари.