— Яж толкова, колкото можеш и ти харесва. После искам хубаво да поспиш. Искаме да понапълнееш, преди да се заловим за работа. Нощното гърне е под леглото.
Рийган напусна стаята й.
Лея се нахвърли на храната с двете си ръце. Ядеше така, както винаги и толкова бързо, колкото можеше. Не забеляза как по завивките остават мазни петна. Когато свърши, използва нощното гърне. Изсипа съдържанието му през прозореца, както правеше у дома. После се върна в леглото и заспа. Така и не разбра за реакцията на Травис, когато разбрал какво се е случило със съдържанието на гърнето.
В продължение на десет дни Лея не прави нищо друго, освен да почива и яде. Когато последиците от побоя изчезнаха, Рийган я огледа замислено. Разказа й за отпътуването на Уесли за Кентъки, като се преструваше, че той поначало е имал намерение да направи това.
Лея се научи да оставя нощното гърне на камериерката, но не събра смелост да излезе от спалнята. Седеше на прозореца и наблюдаваше ярките сгради, които се простираха в плантацията на Травис. Видя стотиците хора, които работеха и почувства неспокойствие.
— Кога ще започна работата, за която споменахте? — попита тя.
Рийган хвана с ръка брадичката на Лея и започна да изучава лицето й на слънчевата светлина. Нараняванията бяха почти напълно излекувани.
— Какво ще кажеш за утре сутрин?
— Добре — усмихна се Лея — имате ли нещо, което мога да облека? Нещо старо. — Тя кимна с глава към синята копринена рокля на Рийган.
— Мисля, че все още не е дошло време да се притесняваме за гардероба ти. Можем да започнем утре, ако Никол има възможност. — Тя не даде възможност на Лея да задава въпроси. — Трябва да вървя. Очакват ме дълги приготовления.
Излезе от стаята.
На другата сутрин Лея се събуди и видя Никол и Рийган, надвесени над нея. Бяха облечени в груби, износени муселинени рокли. Косите им бяха покрити. Лицата им имаха строги изражения.
— Няма да бъде лесно — промърмори Рийган. — Откъде да започнем?
— Първо тялото. Косата ще оставим за утре.
Преди Лея да може да изрече нещо, те я хванаха за ръцете, издърпаха я от леглото и я изведоха от спалнята. Влачеха я, а тя с възторг разглеждаше килимите, картините и възхитителната мебелировка по пътя. Заведоха я на долния етаж, в една сравнително обикновена стая, която изглеждаше красива в сравнение с тази, в която бе живяла преди.
— Това ли ще бъде моята стая? Почакайте!
Рийган и Никол разкъсаха нощницата й. Тя се наведе, борейки се да прикрие голотата си.
— Вие не можете…
— Ще свикнеш с това, Лея! — заповяда Рийган. — В продължение на няколко дни няма да носиш никакви дрехи.
— Вие нямате право… — тя сграбчи нощницата от пода.
— Влизай вътре! — Рийган посочи една огромна вана в средата на стаята.
Лея стоеше мълчаливо и държеше захвърлената нощница пред себе си. Никол се обърна строго към нея и каза:
— Ти вече си член на семейство Станфорд и заедно с името и красивата къща има определени отговорности, които трябва да поемеш. Не можеш да седнеш на масата и да миришеш по-лошо от муле! Затова Рийган и аз ще ти посветим известно време — седмици или месеци, ако е нужно, за да направим от теб една истинска Станфорд. Ще те изчистим, ще те мажем с крем и маски и когато свършим с това, ще се заемем с езика ти, походката, обноските и всичко друго, което е присъщо на една дама.
Лея поглеждаше ту едната, ту другата:
— Когато привършите с мен, ще мириша ли хубаво като вас? Когато Уесли се върне, ще ме види ли облечена с хубава рокля?
Те се усмихнаха:
— С много хубава рокля. Уесли ще се гордее, че си му жена.
Дни по-късно тя се чудеше дали би влязла първия път във ваната, ако знаеше какво са наумили тези две дяволски жени. Очакваше те да бъдат доволни от чистата й кожа, но Никол я изследваше милиметър по милиметър и казваше:
— Това въобще няма да свърши работа. Години наред не са полагани никакви грижи за кожата й.
Лея, загърната в памучен халат, бе отведена в една друга стая с вана с…
— Какво е това?
— Кал — отговори Рийган през смях.
Лея бе потопена във ваната и после бе принудена да седи гола, додето калта по нея изсъхне. Тази процедура се повтори три пъти. След това легна на една маса, докато двете жени с груби кожени ръкавици се мъчеха да свалят изсъхналата кал от тялото й. Следваше нова вана с вода и растително масло, разтривки с краставичен крем…
— Не е зле — каза Рийган в края на деня. Косата й беше разпръсната по челото, а роклята й беше отчайващо мръсна. — Постигнахме доста.
Тя плесна Лея по голото дупе, връчи й един халат и я заведе до горния етаж. Девойката се чувстваше изтощена. Усещаше кожата си жива и горяща. Строполи се в леглото.