— И разбира се, ти си влизала там — усмихна се Лея.
— Всеки ден. Всъщност това нямаше значение. Изобщо не ме беше грижа дали ще ме залови или не. Вече се бях заклела да прекарам живота си с него и нищо по-лошо не можеше да ми се случи. Доста време тършувах, докато намерих ключа. След това всеки ден отключвах, претърсвах стаята и после го връщах на същото място.
— Какво търсеше?
— Каквото и да беше скрито там, той не искаше аз да знам за него. Нищо не бях намерила до момента, в който открих скрит килер.
— Скрит?
— Зад един рафт с книги. Трябваше само да го отместя. Вътре имаше много красиви неща: бижута, красиви малки кутийки и някои книги. Аз се ядосах много, защото мислех, че крие тези неща, за да не ги дели с жена си.
— Ти си помисли това? Какво те накара да промениш решението си?
— Реших, че след като аз не мога да нося бижутата, някой друг ще може да го направи. Той не би крещял на никой друг така, както крещи на мен. Освен това ти винаги така хубаво отвръщаш на мъжките упреци. През цялото време се опълчваш на Уесли. Никога не можах да разбера това, как ти винаги му говориш такива ужасни неща, а той винаги е мил с теб.
— А брошката?
— Мислех, че на портрета е някой от роднините на Джон. Знаех, че много ще ти отива на зелената рокля, която ти така лекомислено развали, докато чистеше камината. Е, добре — каза, като видя, че Лея присвива очи. — В следващия момент чух как онази глупава жена крещи, че ти си откраднала брошката на Джон. Той ме сграбчи за ръката, наговори ми ужасни неща и ме изведе навън. О, Лея, толкова бях изплашена.
— Какво стана после?
— През целия път Джон не ми проговори. Заключи ме в кабинета си и го чух как се отдалечава на коня си. — Изведнъж погледът на Ким стана унесен. — Точно тогава дойде Джъстин и ме спаси.
— Спаси? Не ти ли беше малко сърдит?
— О, да, беше бесен. Крещеше ми и ме наричаше с най-ужасни имена. Винаги съм знаела, че той не ме обича особено, но нямах представа, че ме ненавижда. Той ми крещеше и стискаше гърлото ми, а аз се опитвах да му покажа библиотеката и скрития килер. Нужно ми беше много време да го накарам да ме чуе. След това той ми помогна да отместим библиотеката.
— И Джъстин видя всичко вътре?
— Много повече. И докато беше вътре, Джон се върна.
— Кимбърли, къде е сега Джъстин?
— Наближавам до това. Джъстин нямаше никакви ключове, а там всички врати имат ключалки. Не е като у вас. Джон беше заключил навсякъде и Джъстин трябваше да счупи един прозорец и да разбие вратата на кабинета, за да стигне до мен. Ние двамата се скрихме в килера, вкопчени един в друг — тя въздъхна — докато Джон се разхождаше из къщи. Когато чухме да потегля, Джъстин предложи да излезем оттам. Излязохме и отидохме в гората. Беше тъмно. Джъстин искаше да му разкажа за всичко, което се намираше в килера. Той нищо не бе видял, защото Джон отново се върна и трябваше да поставим книгите на мястото им. Така че — тя се спря и пое дъх. — Аз му разказвах и изведнъж той наистина се развълнува и започна да ме целува. Толкова ми беше омръзнало да се въздържам с Уесли и дори с Джон, че просто му се отдадох. Изведнъж разбрах, че се любим. Беше толкова, толкова прекрасно, Лея. Никога не съм и мечтала…
— Какво каза, че е накарало Джъстин да те целува?
— О, нещо съвсем обикновено.
— Какво?
— А, да, снощи по време на танците Джон ми каза, че не е добър танцьор. Но аз казах на Джъстин, че това е лъжа, защото съм намерила скрит вестник в килера, където пишеше, че е бил учител по танци в Сент Луис.
— Кимбърли — прошепна Лея, — а сега къде е Джъстин?
— Той каза, че е видял Уес да тръгва за Лексингтън, за да открие жената, която е собственица на брошката. Джъстин каза да дойда при теб и да останем тук с Бъд и Кал, а той ще остане да чака завръщането на Джон.
— Кимбърли — каза Лея колкото се може по-спокойно. — Мисля, че Джъстин е в опасност.
— Вероятно — отвърна Ким. — Джон много ще се разстрои, като разбере, че го напускам и че Джъстин ме обича. Нали ти споменах, че той ми каза, че ме обича. Той дори го каза в молитва. Той каза: „Бог да ми е на помощ, Кимбърли, но мисля, че се влюбвам в теб.“ Това не е ли мило?
— Ставай, Кимбърли — изкомандва Лея. — Остави чиниите където са. Отиваме да вземем Бъд и Кал и да се опитаме да помогнем на Джъстин. Почакай, трябва да оставим бележка на Уесли.
— О, не, не аз — каза Ким, като отстъпи. — Джъстин ме принуди да му кажа всичко за последното писмо, което написах на Уес. Каза, че е отгатнал, че Уес не те пуска на танците, за да може да те закриля. Ако не ме беше накарала да го извикам, нямаше да види брошката и нищо нямаше да се случи.