В гласа й имаше нещо, което накара Лея да й повярва.
— Ким — каза тя меко — това, което Джон не знае, е че оставихме бележка на Уесли. А ако Джъстин е все още жив, ще свидетелства. Дори да бъдем убити, той няма да се измъкне безнаказано.
— Нека кажем на Джон — каза Ким и се изправи. — Той ще трябва да ни пусне.
Лея я дръпна обратно.
— Сигурна съм, че почтеният ти съпруг ще се усмихне на тази новина и ще ни пусне веднага. Може би дори ще се ръкува с нас.
— Права си, Джон има ужасен нрав — каза мрачно Ким. — Той вече е убил много хора и ще убие и нас, за да си поддържа формата. Какво, за бога, ще правим, Лея?
Лея се изправи и отиде до другия край на пещерата. По стените се процеждаше вода. Уесли, мислеше си, какво би искал Уесли тя да направи? Спомни си как той й казваше, че се втурва да върши нещата без дори да й мине през ум да поиска помощ. Този път тя беше искала да помоли за помощ Бъд и Кал, но не можа да ги намери. Тогава хукна, като мъкнеше Ким след себе си. Опита се да спаси Джъстин и да залови съвсем сама убиеца. Сега поради суетата си и глупостта си да мисли, че може всичко сама, беше възможно двете с Ким да загинат.
— Какво би искал Уесли аз да направя — прошепна.
— Да го чакаш — отвърна Ким. — Той искаше да го чакаш във фермата, докато се върне от Лексингтън. И тъй като ти не го послуша, мисля че най-доброто нещо е да изчакаме в тази пещера. Моля те да постоим тук без да вършим разни смели постъпки. Моля те, Лея.
— Но какво ако… — тя се спря. — Имаме вода, но нямаме храна. Тук ще стане ужасно студено.
— В гроба вероятно е по-студено. Някой трябва да намери бележката, която оставих. А когато Джъстин се събуди, ще им разкаже, че Джон е убиец. Някой ще дойде да ни потърси.
— Дори Джъстин да е жив, ще трябва да минат седмици, преди да може да проговори. Изглеждаше ми сериозно ранен.
В този момент един камък падна в пещерата.
— Това ли търсите, дами? — изсмя се Джон.
Лея видя, че за камъка е привързано парче хартия. С треперещи ръце тя я развърза.
— Това е писмото, което остави, нали? — попита тя през сълзи.
— Едно от тях — отвърна Ким, без да се притесни особено.
— Едно ли? — възкликна Лея.
— Ти просто си нямаш представа колко подъл е съпругът ми. Някой ден ще ти разкажа какво правеше с мен през нощта. Добре знаех, че ако тръгна с теб, непременно ще се забъркам в някоя неприятност. Когато ти и Уес се измъквахте да давате храна и извършвахте разни добри дела, почти се оставяхте да ви убият. Чух как кучетата почти са ви хванали. Грешката беше твоя, Лея. Ти привличаш повече неприятностите, отколкото стъклото може да привлече прахоляк.
— Колко бележки остави, Ким — прошепна Лея.
— Три. Една на видно място, една под мръсните чинии, знам, че Джон никога не докосва мръсна чиния, и една под възглавницата в спалнята.
— Но аз не те видях. Как…
— Както ти изтъкна, аз мога да бъда и потайна. Сега, Лея, трудно ми е да ти кажа, но ако ти напуснеш тази пещера, аз няма да дойда с теб, колкото и убедителна да бъдеш. Ще остана тук докато истински жив мъж с мускули и надявам се с пушка, дойде да ме спаси. Ако ти тръгнеш, ще го направиш сама.
Лея огледа грозната, студена, малка пещера.
— Ще минат дни преди някой да дойде.
— Предпочитам да прекарам една седмица в пещерата, отколкото да се върна четири дена по-рано в Суитбрайър с краката напред.
— Аз също — каза Лея, а очите й заискряха.
— Разбираш какво имам предвид. Колко дълго може да издържи човек без храна?
— Имаме случай да разберем това.
Настъпи утрото. Никаква помощ не се задаваше отникъде. Джон Хамънд беше намерил едно високо и безопасно място точно срещу входа на пещерата. Една пропаст ги делеше. Отвреме-навреме той стреляше в празното и изобщо не даваше спокойствие на жените. Те не можеха нито да поспят, нито да си отдъхнат.
— Може би трябва да опитаме… — започна Лея за стотен път, но с един поглед Ким я накара да млъкне.
С настъпването на нощта силите им бяха изчерпани. Джон започна да стреля по-често. Един от куршумите улучи стената на пещерата.
— Да не би да се опитва да разбие стената с куршуми? — извика Лея.
— Насам — достигна до тях един слаб глас. — Помогнете ми докато презарежда пистолета!
Двете се спогледаха и се втурнаха към входа на пещерата.
— Мак! — каза Лея и легна по корем, лазейки към него. Жените го подхванаха и успяха да го вмъкнат в пещерата. Мак се облегна на стената.
— Кракът ми. Не е много зле, но кърви силно. Ще ви бъда много благодарен, уважаеми дами, ако намерите нещо, с което да го превържете.